Бе на развиделяване на първи януари или на прага на една нова година .Топовните гърмежи вече отшумяха и бялата барутна пелена бавно отпускаше прегръдката си над притихналия град...Заглъхнаха врявата и веселите музикални акорди от сцени и площади. Останаха само да блещукат цветните лампички по дърветата и по стълбовете . Светът притихна в люлката на зачеващото утро , за да даде път на ласкавия дъх на сънищата, повеждащи ни в царството на Морфей. Само един самотен силует остана, приседнал на една пейка на градския площад.Всъщност това бе силуетът на двама души, вплели своите тела, длани и парещи устни.Топлещи се и изпиващи се жадно и неутолимо.Двама влюбени, избягали от тътнежа на дискотеките и любопитните погледи на връстниците си.Двама влюбени, решили да си подарят още няколко мига на щастие и взаимна ласка и обич...
-Обичам те много....колкото Луната!-прошепна той в ухото и.
-Вярвам ти...а аз теб , колкото Слънцето!-отвърна момичето и мило му се усмихна.
-Искам този миг да не свърши никога!-продължи малко по-уверено момчето.
-Няма нищо вечно...аз трябва...-неуверено започна момичето, поглеждайки часовника си скришом, - да вървя, че влакът няма да ме чака....
Гадещият спазъм под лъжичката и напомни отново,че това е верният път и тя трябва да го извърви ,независимо дали сама или не. Изборът все пак бе неин...
-Но ще се върнеш, нали?Аз ще те чакам...след като...-преглъщайки сухо, каза момчето.
Момичето се усмихна кимвайки, но една сълза издайнически се изтъркули по бузата и. Пътят до ж.п. гарата изминаха мълчаливо все така прегърнати, но утрото вече напъпваше с блясквите си лъчи и премрежваше още повече погледите им .
Момичето все още бе на прозореца на вагона, докато самотната фигура на момчето се стопяваше все повече през пелената от сълзи и усилващата се скорост на потеглящия влак .
И тя реши-от утре ще спре цигарите и ще капсулира спомените дълбоко в себе си.За да съхрани тялото и душата си за бъдещето- неопределеното.Даже ще заключи сърцето си за любовта....освен за един вид обич –майчинската...Защото вече бе избрала-да даде шанс и утро на новия живот, напиращ в утробата и , пред завръщането към миналото. Минало , нежелаещо да имат свое бъдеще .Минало останало самотно и страхливо на един гаров перон в едно утро на прага на една нова година.
автор:Савлена
1995г.
