Привет на всички, които все още надничат в този малко осиротял блог.Но "крушката си има опашка" или причина.Аз все по-рядко поствам и също така все по-рядко влизам или както се бях изразила преди време "ви идвам на гости" във вашите тихи местенца на душевно усамотение и словоизлияние.И за двете обаче се изисква муза и вътрешна нагласа или потребност.Които на мен в момента ми липсват....
Пролет е навънка, ухае на люляк и аз все по-често навестявам моя мълчалив слушател и приятел-моренцето. Кога вечер, кога сутрин/в почивните дни ест./, но поне на два дни веднъж си "говорим" двамата. Разказвам му за ежедневните абсурди , за катаклизмите и превратностите настъпващи в живота ми, в работата ми, в държавата ми. А то милото море, нали е безгласен слушател, само лекичко поклаща вълните си ,като че ли повдига рамене в унисон с моето недоумение и безсилие. Както и да е, това си е наша форма на общуване...
Сега за клипа и песента.
Отдавна може би преди повече от 30 години чух тази песен първо в изпълнение на двама приятели на батко ми , добри певци и китаристи, и проявих интерес да си я закупим. Тогава беше ерата на грамофонните плочи. Не помня много добре, но като че ли нямаше разлика в цените на плочите на отделните изпълнители.Проблемът беше в набавянето и. Панайот Панайотов вече бе в началото на певческата си кариера и трудно можеше да се снабди човек с негова плоча. Но нали си спомняте-опашки, дебнене в денят за зареждане или пък с едно телефонно обаждане на "приятел" на общ приятел и малък бартер на услугата си спестяваш висенето пред магазините на "Балкантон". Та ние с батко имахме втората привилегия и не след дълго се снабдихме със заветната плоча.
Защо ли разказвам всичко това? Ами може би защото през годините , в някои тежки за мен моменти, често я слушах и защото неотдавна попаднах на този хубав нов клип с оригинала на песента и поне 5 пъти си я пуснах отново и отново да я чуя. И ето днес реших да я споделя с вас:
Аз се върнах - Панайот Панайотов
Пролет е навънка, ухае на люляк и аз все по-често навестявам моя мълчалив слушател и приятел-моренцето. Кога вечер, кога сутрин/в почивните дни ест./, но поне на два дни веднъж си "говорим" двамата. Разказвам му за ежедневните абсурди , за катаклизмите и превратностите настъпващи в живота ми, в работата ми, в държавата ми. А то милото море, нали е безгласен слушател, само лекичко поклаща вълните си ,като че ли повдига рамене в унисон с моето недоумение и безсилие. Както и да е, това си е наша форма на общуване...
Сега за клипа и песента.
Отдавна може би преди повече от 30 години чух тази песен първо в изпълнение на двама приятели на батко ми , добри певци и китаристи, и проявих интерес да си я закупим. Тогава беше ерата на грамофонните плочи. Не помня много добре, но като че ли нямаше разлика в цените на плочите на отделните изпълнители.Проблемът беше в набавянето и. Панайот Панайотов вече бе в началото на певческата си кариера и трудно можеше да се снабди човек с негова плоча. Но нали си спомняте-опашки, дебнене в денят за зареждане или пък с едно телефонно обаждане на "приятел" на общ приятел и малък бартер на услугата си спестяваш висенето пред магазините на "Балкантон". Та ние с батко имахме втората привилегия и не след дълго се снабдихме със заветната плоча.
Защо ли разказвам всичко това? Ами може би защото през годините , в някои тежки за мен моменти, често я слушах и защото неотдавна попаднах на този хубав нов клип с оригинала на песента и поне 5 пъти си я пуснах отново и отново да я чуя. И ето днес реших да я споделя с вас:
Аз се върнах - Панайот Панайотов
