Ах, морето... ах, морето в мен остава

В тези късни среднощни минути, случайно или не, попаднах на този клип и стих:



Намерих и стихотворението:

Mисис Съдба...
Румяна Йорданова Симова

Извинете ме, мисис Съдба.
Много рядко към Вас се обръщам.
Днес, обаче, пристигам с молба,
стъпвам тихо и леко - на пръсти.
И от страх да не Ви огорча
с неуместна шега или дума,
аз неловко в момента мълча...
И си мисля - дали е разумно
да Ви моля точно сега
за неща, за които не бива...
Дъх поемам да се престраша,
а препуска във вените диво
мойта кръв. Може би ще сгреша,
може би ще звучи некрасиво,
но Ви моля днес, мисис Съдба,
разрешете да бъда щастлива,
искам глътчица жива вода -
за да ръся по утрото сиво,
за да светне отново денят
и развявайки огнена грива
слънчев кон да поеме на път...
Всъщност искам,
Мисис,Съдба,
да съм жива...

Допадна ми този стих не само, защото съм в такъв период или може би именно днес трябваше да го намеря? Кой знае...Но ми подействува релаксиращо и ободряващо, да не кажа и отрезвяващо .Имаше един толкова тежък и мрачен период в живота ми, когато за много кратко време загубих летално доста скъпи на сърцето ми близки хора.Бе като един кошмарен сън, повтарящ се с годишна и месечна периодика...И тогава си казвах-"жива съм, здрава съм /относително/, детето ми също е до мен, имам хубава и обичана професия,имам малко ,но пък верни приятели, ще се справя, ще се преборя".

Та ето така, този клип извади от раклата на спомените ми този черен за мен период и като , че ли ме настърви да се мобилизирам и на пук да продължавам напред, за да оцелея и преборя с поредното житейско изпитание поставено ми от Мисис Съдба.