Последен урок



Контейнерите за боклук до блока.
Тук всяка сутрин идваше жена,
във вехти дрехи, слаба, невисока,
с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сместа добре нещата,
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната,
в походка, маниер, гърбът - превит.

Бях все зает, началник - в общината,
до службата ме караха с кола.
И само сутрин, точно до вратата
я виждах - беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори.
Попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори.
И я познах - познах я по гласа.

Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислих -
УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех-
бях станал ученикът - Божидар.

Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.

На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна,
прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил 300 евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя - никой няма.
Пред прага - плик, кашончето - встрани.

"Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси Човек.
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век.

Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай - ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях."
Това прочетох, щях да се убия.
Учителката вече не видях.

Автор: Божидар Коцев /свалям му шапка за добрия стих и откровена емоция ,вплетени в него!!!/
първоизточник тук
/ Снимка: БГНЕС /

П.П.Скъпи приятели и мои читатели,отдавна зачезнах като виртуално присъствие, но това не означава ,че в часовете и минутите на вечерен релакс аз не надничам , за да ви прочета .Просто много "ангария",а парите далеч не я покриват.Но това е положението в частния сектор на бизнеса.Този мой постинг с оглед на епизиодичното ми присъствие и време,както и с наближаващия първи учебен ден, го посвещавам на нашите учителки.Вероятно повечето от виртуалните ми приятели са го чели вече,но си мисля ,че в зората на първия учебен ден е напълно уместен за публикуване и припомняне от къде идваме,кой ни е закърмил с българския език и култура и кому дължим това, което сме днес.Тайно се надявам и искрено ще се радвам, ако има по-малко хора оприличаващи се на двата героя в този стих.
7 Responses
  1. kenkal Says:

    Савленка, не съм чела това. Благодаря ти, че го сподели.
    За жалост, пресъздаденото в текста е жестоко близко до реалността. Аз се развълнувах. Трудно бих го прочела отново - въздейства ми по особен начин.
    И... Знаеш ли, кое е жалкото?
    Това, че има колеги, които злословят за онези реални бивши учители, които са принудени да живеят така.
    Не сме богопамазани! Никой не е! И не бива да се говори за падналите с презрение!


  2. Savlena Says:

    Нели,да,така е...много е въздействуващ стиха и много реалистичен,уви.Права си и относно "изпадналите" - както никой не е застрахован срещу подобна ситуация , така и ние ,изправяйки се очи в очи с хора в тази позиция,трябва да си останем човеци,а не титли и банкови сметки.
    Спокойни почивни дни и празник,Нели!:)


  3. Goddess Says:

    Невероятен стих написан толкова дръзко и откровено, че чак да се развълнува човек...Та това е жалката действителност на днешния ни ден. Потъпкани ценности, потъпкана култура, но има едно силно чувство над материализма и то се нарича достойнство..
    Благодаря ти Сави, че го сподели с нас. Нека всеки го прочете и да се замисли..


  4. Savlena Says:

    Мерси,Мони,за това,че се отби .Уви, това е горчивата действителност за мнозина наши бивши учители?Но впрочем ...в тази професия няма бивши, защото онези ,истинските учители са такива по дух и призвание.


  5. Анонимен Says:

    Сав - прекрасен пост, свалям ти шапка. Ще ми разрешиш ли да го пусна на няколко други места ?
    Струва ми се ужасно актуално и ми се ще да го видят повече от неграмотните ни деца.
    Благодаря - tres1


  6. Savlena Says:

    Ооо,Трес 1-ви,баш ми е драго да видя следи от теб,тук в моето скромно блоголистче.Ама разбира се,че ДА,ДА и пак ДА за това, което ме молиш.Такива стихове ТРЯБВА да се публикуват доста често,за да ни припомнят кои сме ние-преди и сега,както и кому дължим това ,що сме днеска!Поздрави!:)))


  7. Анонимен Says:

    Благодаря, благодаря и пак благодаря !

    tres1