Писмо

Привет на всинца ви!Отдавна, доста отдавна не съм писала в блога си, но си има причини. При това хиляди. Но най-важното е, че не съм ви забравила и че вечер дори и за минути време надничавм и при вас. Ами това е...Няма да изпадам в излишни подробности и ще вървим напред.

А това е едно стихотворение от една сравнително непозната поетеса,но ми хареса и реших да го постна и тука:



Здравей,

Прости ми, ако се натрапвам,
но думите – изписват се сами...
От гърлото ми ще излязат грапави
и нетипични, може би.
Излъгах те, когато ме попита
дали те искам. Казах – „не“,
а „да“ – напираше нескрито...
Потиснах го. От гордост бе.
Обичам те.
Побърквам се от ревност,
несигурност, желание и страх.
Не се нуждая от любов „на дребно“,
с такава цял живот живях...
Признавам ти – по теб съм луда!
И мисълта ми все към теб лети.
Но нямам сили да те губя
и нямам време за игри....
Не си готов за всичката любов
на някаква си луда романтичка.
Усещам го... Не си готов!
Но те обичам! Това е всичко...

автор : Румяна Симова
6 Responses
  1. ANASTASIYA Says:

    Сав, стихотворението е много вълнуващо.....Който го прочете разбира за какво става въпрос...Любов, която човек трябва да изживее, а не да я отмине!


  2. Savlena Says:

    Ами да,Анастасия,така е!:)))


  3. Maria Says:

    И на мен хареса писмото-стихотворение :)
    Поздрави


  4. Savlena Says:

    Мерси,Мария!Поздрави и на теб!:)))


  5. Анонимен Says:

    И е хубаво, и е вярно, а от мъдростта му чак боли. Браво Сав!

    поздрав от tres1


  6. Savlena Says:

    Tres 1-ви,драго ми е да те видя отново тук при мен,нищо че отдавна не съм списвала нищо.Относно стихотворението-така си е-и боли ,и мъдро е,и чак те хваща яд понякога и се чудиш защо ,отдавнашни уж позабравени истории ,могат така да болят...;)