Николай Лилиев е написал в далечната 1911г.:
"Кръгозори надвесени
и сплътени тъми.
Ръми, есен е.
В глухи жалби унесени,
ние бродим сами.
Ръми, есен е."
Колко тъга и колко красота можеш да побереш в едно стихче? А в една снимка?
Ето и моята колекция от снимки, събрана от ТУК, на тема "Есен". А дали е тъжна, пъстроцветна или усмихната, преценете сами:
златото на есента грее! нека да е златна, нека да сме златни!
Aria , да, за сега ни грее и ни топли до... първите капки дъжд и брулещ морски вятър.А за златото по-скоро на мен ми приляга израза "сребро в косите". :)