Някога една вълничка родила се в морето
палава, с лъскаво гръбче и перчемче напето.
Веднъж родена, тя растяла твърде бръжко
и посестримите си големи, гонела тя дръзко.
Ала в тихо утро , в палавата си игра,
доближи се неусетно и тих бряг съзря.
И един лом самотен, наперен, извисен
и ооо,чудо - от чара му изпадна в плен!
Заблещукаха сияйно капки чисти,
разпениха се тайно страстни мисли.
Решението и , дръзко и несломимо-
да обвие лома с дланите си неутолимо!
Почти докоснала тоз назъбен страж ,
ала секнали и силиците за тоз кураж.
Море ревниво, догадило плана потаен,
то взе си я обратно по пътя и безкраен.
И тъй изнизали се годините дълги...
Растяла тя красавица - вълна голяма,
на морето увлечена във водовъртежа,
но мечтаела да вкуси от ласката мечтана
кога била е малка и понесена в стремежа.
/ако ще и сетне да умре разпиляна
и разбита във горчива пяна/
Ала срещнали се те на всред пътя на вековете,
една скала самотна и една вълна от морска пяна.
Една вълна успя! Тя дланите си в длани вплете,
и докоснаха се почти за миг до любовта мечтана!
автор:Савлена
септември 2009г.
Много си добра! Не се разпилявай за щяло и нещяло! Бъди и малко егоист! След това стани кат мене - реалист!
Мерси за оценката ти и поздрава Анонимен-реалист,но аз не мога да съм егоист,а повече съм лиричен оптимист!:)
Знам, но всичко е до време - не забравяй! Това, че си лирично настроена, може и трудно, но все пак ще ти мине някога. А това за оптимизма - просто ще го забравиш.
Не ме разбирай погрешно - просто вече това съм го изсърбал. И болеше и не ми се щеше, но отшумя ....
Може би,кога "порастна" ще стана егоистка и опасна...Едва ли!Човек настроен ли е позитивно/като мен/,посрещайки чувство негативно- парира го с чар и плен на доброта.Може би,след време /но не желая/ще загубя таз дарба на мечтател-оптимист,тогава ще стана ли суров и груб реалист?!?
Не бъркай с много думички нещата.
Да бъдеш реалист не значи нито да си груб, суров или песимист. Едва ли нещо от човешките качества ще ти го няма. По таз причина пак може да си и мечтател и даже малко оптимист, но здраво стъпил на земята, за да си умерен - реалист.
Виж,Анонимен,нека бъде тъй-реален оптимист-мечтател?Шегичка...:)А защо не приемеш и това,че бягството ми от грубата реалност намира израз и утеха в лиричната ми виталност?