Бутилка стар коняк за по-изискано,пет приказки за мода и за друго,
един изтъркан виц, полуусмивка
открадната целувка... първа.
Дежурното "недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури от страст,
интимното око на синя лампа
и сладка топлина на полумрак,
на голото легло,на тиха музика.
А после - неизменната умора.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почерква вече празната касета.
Вик! И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас
и молиш ме настойчиво, страхливо
да ти повтарям същото и аз.
Обичам те, но как да ти го кажа
във тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те, но тебе ли целувам?
Лежа до теб - коса в коса
прегръщам те и те забравям.
И не че има друга,
и не че ти си хлътнала по мен,
а просто бе поредната игра.
Много болка на ограбена душа и някаква обреченост.....Загърби я тази тъга Savlena
"Аз се раждам,когато тъгувам,
и живея ,когато греша.
Аз съм вечния пътник,пътувам
като скитник деня и нощя."
Анонимен,болката се лекува,но обречеността едва ли...Опитвам се да забравя...В живота съм весел и лъчезарен човек,но тук...това е моето кътче на самота,това е моята изповедалня на болката и радостта.
Опитвал съм с "Аз съм" и доста често съм усещал,че май не съм,това което съм решил,че съм.Опитах с "Аз мога" и открих,че понякога мога и това,което съм мислил,че не мога.И нещо важно-преди "Аз мога" май реших,че "Аз искам".
Анонимен,познато ми е...
Аз ИСКАМ да имам сили и разум ,за да МОГА да разреша дилемата си на деня и нощтта-защо съм денем слънчева и лъчезарна,а нощем тъжна ,понякога гневна или омайна,на какво дължи се туй и за мен е тайна.Намеря ли АЗ разрешението ще достигна до смирението и умозаключението,че Аз СЪМ това,което съм СЪМ и пътеката за себе си ще преоткрия ,пътеката към утеха за душата,ликуваща или стенеща.