Ах, морето... ах, морето в мен остава

Край!Точка!И последната папка с проекти от трудовата ми 2009година е подредена,подпечатана,подписана и експедирана.Вече мога с чиста съвест да си отдъхна и посърфирам в нета през работно време,поне през оставащите 2 часа.Последните за тази година/в работно време де:)))/.Вече мога и да си събера мислите ,да подредя на лист хартия "постното" си меню за постната ми трапеза за утре-Бъдни вечер и в други ден-Коледа.Защото независимо от добрата професионална работа и успехи,финансовите еквиваленти са нищожни,да не кажа и близки до нулата.Нулата по Целзий.Добре,че поне не е по Фаренхайт/-273/,защото още по-горчив ще е залъкът и вкусът му.А за някои фирми баланса им гравитира около нея.Ние поне взехме голям процент от полагащата ни се редовна декемврийска заплата,сиреч 12-та.Не,не е цялата,но за сметките и поне 3 или 5 постни гозби ,както е в поверието и традицията стигат.За 7 или 9 не стигат.Това е положението-"пари нема действайте!".Измислиха и нов икономически термин-"междуфирмена задлъжнялост".Ние имаме да вземаме хонорари,други пък имат да ни дават хонорари.Тези пък други имат да вземат заплащания на строително-монтажни дейности и материали от завършени обекти...Верижна реакция.Ситуацията ми напомня репликата от филма "Куче в чекмедже":"Тате ще ми купи колело,ама друг път...".
И все пак има у колегите една усмивка, макар и с ъгълчето на устните и леко кривичка,но я има.Има го и задоволството за добре свършена работа от вече материализираните резултати от нашия труд през годината.Има я и надеждата за по-добра и по-успешна идна година.И дано тя-надеждата никога не умира.