Ах, морето... ах, морето в мен остава

Нужно е време,
За да разбереш тънката разлика
Между преплетени ръце и оковани души...

Да осъзнаеш,
Че любовта не е вечно упование,
А човекът до теб - сигурност за цял живот...

Да прозреш,
Че целувките не подпечатват договори,
А подаръците не означават обещания...

Да срещаш пораженията си с вдигната глава
И смел поглед - силен като голям човек,
А не раним като малко дете...

Да разбереш,
Че пътищата се проправят днес,
Защото земята утре е несигурна за градеж...

Нужно е време,
За да разбереш, че дори
Топлите лъчи на слънцето изпепеляват,
Стоиш ли дълго под тях...

Така, че
Посади сам цветята в градината на душата си -
Не чакай случаен букет...

Накрая ще видиш, че можеш да оцелееш...
Че си наистина издръжлив,
Че си действително силен,
Че си истински ценен...

И ще се учиш,
И ще научаваш нещо ново
При всяко сбогуване...

Veronica A. Shoffstall

П.П.Все още търся себе си и слепвам късчетата на сърцето...За това и стиховете тук и сега са малко тъжни, малко странни, но пък целебни.