Ах, морето... ах, морето в мен остава

или какво видях в един замък-мечта, достоен за Замъкът на една Рапунцел от Странджа.



Този замък , съграден изцяло, както той, така и опасващата го крепостна стена, с късове от местен камък, добиван ръчно от недрата на Странджа планина, издига своите кули и горда снага, на площ от 20 декара в землището на с.Равадиново.



Преди да влезете в селото от Созопол, вляво от пътя, погледа ви ще привлече малко странна, дори чудновата, но наистина много впечатляваща сграда - "ЗАМЪКЪТ", както местните хора го наричат. Въпреки ,че още не е довършена , тя вече е известна в региона. Тук официално не се приемат туристи, но всеки, който желае да разгледа, е добре дошъл срещу вход от 5 лв.

Портата му е доста внушителна,



на гърба на която в близост до замъка на една голяма скала е гравиран текст: "КАКВО НАПРАВИ, ГРЕШНИКО? КАК ЖИВЯ?" И отговорът: "НАПРАВИХ ЗАМЪК С ЕЗЕРО И ДВЕ ДОБРИ ДЕЦА."

Авторът на този текст-завет е собственикът и творец на този замък-Георги Тумпалов.Един мечтател решил да сбъдне своята мечта. С реализацията и той се е захванал още в 2005г. и все още има доста за довършване.Обаче уникалното тук е не само средновековният му облик,обвеян с мистика и бръшлян. Като всеки замък, и този до Равадиново си има градина с водоскоци, беседки и разбира се, езеро, в което плуват двойка съвсем истински бели



и... внимание -

един черен, лебеди. Ято от птиците се заселило тук преди няколко години и една част от тях останали да живеят на красивото място през цялата година. Въпреки, че не са ограничени от заграждения, те не отлитат.

Това ,което силно ме впечатли, прекрачвайки под внушителната му порта , бе една малка куличка,донадена до снагата на замъка.



Имах усещането,че една русокоса Рапунцел всеки момент ще проточи своите плитки от малките и прозорчета.

А спускайки се в подземието му ,превърнато във винарска изба, отначало ме обвея полъх на маслени бои от картините с внушителни рамки по стените.



Полъх, който постепенно се измести от винени пари ,идващи от големите бъчви, подредени в редици в най-вътрешната част на това подземие.



Освен това в малките стенни ниши грижливо подбрани сортове уханни вина, кротко проблясваха на оскъдната светлина в зелените си и прашни бутилки.



Самата изба е дискретно осветена, обзаведена с огромна резбована маса и столове от дърво - изящно изработени като за крале. Познавачите твърдят, че вината, които се дегустират там, могат да съперничат по вкус, цвят и аромат на най-фините и изискани елексири.

Впрочем изящество и ювелирно майсторство лъха и по двора на замъка от водоскоците и статуите от бронз, обвити в патина.









А пък това дръвче- райска ябълка ,със златните си плодове, на фона на мистичния замък ми навява мисли за машината на времето, пренесла ме в един друг свят и епоха.



Както и този интериор достоен за покоите на една кралица :



И тези изкусни витражни елементи подготвени за вграждане в прозорците на малкия параклис:



Да, в този замък има още доста какво да се довършва и донарежда . Все пак един замък на средновековието се е градил от ред поколения на един род и фамилия .За да могат един ден наследниците да кажат гордо на децата си:” Ако не си съградил храм, дом или замък, за да оставиш диря подир себе си, за какво си живял?”

Във виртула навярно ще се намерят и статии упрекващи и присмиващи се на тази чисто човешка постъпка и идеалистично хрумване на човек все още вярващ и четящ приказки за принцове и принцеси.Човек посветил труда, капиталите си,сънищата и силите си в реализирането на една своя Мечта.

Този замък е олицетворение на един човешки стремеж към доизграждане на житейска мечта.Да, точно така-доизграждане, а не докосване.Защото самият факт, че е започнат и бавно, но пък неуморно, мечтателят и , довършвайки я камък по камък показва, че той вече се е докоснал до нея и върви стъпка по стъпка към крайната си цел. Колко от нас могат да се похвалят с това?

За повече и по-качествени снимки-тук.
Фактите са от тук и тук.