Попаднах на един доста интересен и струва ми се поучителен и позитивен пасаж из "Мъдростта на северноамериканските индианци", който бих искала да споделя :
"Не се страхувай от различията и противоречията, които разделят света и създават илюзията за отделни събития. Такова възприемане е извор на сблъсъци, страдания и постоянна борба. Нощта не е враг на деня, както и смъртта не е враг на живота. За да се получи небесна дъга, трябва да се срещнат огънят и водата, слънцето и влагата.
Искаш да победиш страха си от смъртта: огледай се наоколо. Природата не познава студа на смъртта, неподвижността, липсата на живот. През пролетта тя изразява младостта, страстта за живот, щедростта. През зимата мечтае, съсредоточена в себе си, обновява силите си и готви завръщането на пролетта. Приеми смъртта като възстановителен сън.
Наблюдавай околния свят, без да съдиш, с открито сърце и доброжелателност. Той носи същите радости и същите болки като теб, живее, диша, плаче или пее, изпитва ужас от времето и загадката на смъртта. Той е собственото ти тяло, по-голямо и по-обширно. Научи се да го обичаш.
Научи се да надделяваш лошите мисли, угризенията и унилите представи, които тровят духа. Не ги вземай на сериозно. Образът им от мрак е само злощастна игра, защото сянката съществува само когато си с гръб към слънцето."
из "Мъдростта на северноамериканските индианци"
п.п.Дано ви е допаднал и да постави едно оптимистично и заредено начало на работната седмица, а и не само.
"Не се страхувай от различията и противоречията, които разделят света и създават илюзията за отделни събития. Такова възприемане е извор на сблъсъци, страдания и постоянна борба. Нощта не е враг на деня, както и смъртта не е враг на живота. За да се получи небесна дъга, трябва да се срещнат огънят и водата, слънцето и влагата.
Искаш да победиш страха си от смъртта: огледай се наоколо. Природата не познава студа на смъртта, неподвижността, липсата на живот. През пролетта тя изразява младостта, страстта за живот, щедростта. През зимата мечтае, съсредоточена в себе си, обновява силите си и готви завръщането на пролетта. Приеми смъртта като възстановителен сън.
Наблюдавай околния свят, без да съдиш, с открито сърце и доброжелателност. Той носи същите радости и същите болки като теб, живее, диша, плаче или пее, изпитва ужас от времето и загадката на смъртта. Той е собственото ти тяло, по-голямо и по-обширно. Научи се да го обичаш.
Научи се да надделяваш лошите мисли, угризенията и унилите представи, които тровят духа. Не ги вземай на сериозно. Образът им от мрак е само злощастна игра, защото сянката съществува само когато си с гръб към слънцето."
из "Мъдростта на северноамериканските индианци"
п.п.Дано ви е допаднал и да постави едно оптимистично и заредено начало на работната седмица, а и не само.
Страхотно, дано го видят повече хора!!!
Мерси,Goddess и дано!;)