Помните ли признаците за еднаквост и подобие на триъгълниците в математиката? Спокойно няма да изпитвам днес...А само бих искала да направя един увод към темата за фракталите.
Според Уикипедията „Фракталът е геометричен обект, който е радикално „начупен“.”Пак там ще прочетем, че бащата на теорията за фракталите е Беноа Манделброт , който през 1975г. създава своята теория за фракталите. В нея той класифицира фракталите в три типа категории и три вида самоподобие. Но за тях в детайли заинтригуваните могат да прочетат тук.
С тази си публикация бих искала да наблегна повече на тяхната перфектна изящност, на тяхната пъстрота и индивидулна /не/повторяемост.Или на красотата на хаоса от подобия и еднаквости на малкото и единичното, вплетено в уголеменото цяло. Да, защото те уж са разновидни комплексни фигури , създадени по безразборен принцип от еднаквости и като цялост наподобяващи единицата в тях . Но зад общият им хаос стоят математически модели и формули /виж тук /, описващи точната подредба от еднаквите на вид подфигурки.Фигурки по единично еднакви, а като цялост неповторими.
При фракталите има една удивително красива и закономерна повторяемост от еднакви микроелементи , които като цяло образуват една уголемена и подобна макрорамка на ...същия микроелемент.
Но те не са плод единствено на сухи математически формули и компютърни графични модели, защото те се намират в природата и в бита ни. Примери за природни фрактали са листата на папратата, цветчетата на броколите и карфиола, овалните микрозрънца на малините и къпините, структурата на снежинките , еднаквите линии от архимедовите спирали при морските раковини. Също така можем да ги открием в дърворезбите на нашите майстори, в пъстрите шевици от народните ни носии, в удивителните фрагменти от несравнимите по красота чипровски и персийски килими, в стенописите и стъклените витражи от будистките храмове и джамиите в Близкия Изток.
Всъщност можем да ги открием навсякъде в природата, само трябва да се вгледаме.
Според Уикипедията „Фракталът е геометричен обект, който е радикално „начупен“.”Пак там ще прочетем, че бащата на теорията за фракталите е Беноа Манделброт , който през 1975г. създава своята теория за фракталите. В нея той класифицира фракталите в три типа категории и три вида самоподобие. Но за тях в детайли заинтригуваните могат да прочетат тук.
С тази си публикация бих искала да наблегна повече на тяхната перфектна изящност, на тяхната пъстрота и индивидулна /не/повторяемост.Или на красотата на хаоса от подобия и еднаквости на малкото и единичното, вплетено в уголеменото цяло. Да, защото те уж са разновидни комплексни фигури , създадени по безразборен принцип от еднаквости и като цялост наподобяващи единицата в тях . Но зад общият им хаос стоят математически модели и формули /виж тук /, описващи точната подредба от еднаквите на вид подфигурки.Фигурки по единично еднакви, а като цялост неповторими.
При фракталите има една удивително красива и закономерна повторяемост от еднакви микроелементи , които като цяло образуват една уголемена и подобна макрорамка на ...същия микроелемент.
Но те не са плод единствено на сухи математически формули и компютърни графични модели, защото те се намират в природата и в бита ни. Примери за природни фрактали са листата на папратата, цветчетата на броколите и карфиола, овалните микрозрънца на малините и къпините, структурата на снежинките , еднаквите линии от архимедовите спирали при морските раковини. Също така можем да ги открием в дърворезбите на нашите майстори, в пъстрите шевици от народните ни носии, в удивителните фрагменти от несравнимите по красота чипровски и персийски килими, в стенописите и стъклените витражи от будистките храмове и джамиите в Близкия Изток.
Всъщност можем да ги открием навсякъде в природата, само трябва да се вгледаме.
