Тази ми публикация е провокирана от един спор или опит за такъв, разразил се тук в Свежо,то.
снимката е от тук
Всъщност май трябва да поясня, че аз тача и уважавам Големите християнски празници по мой си начин, но ...не искам да ми се внушава някаква догма и метод на всеобщо отбелязване.
Още повече, че зад тези святи емоции и чувства някой е отредил/?!?/ един единствен ден от годината. Обаче аз не мисля, че трябва именно и единствено на този ден да ги отбележа. И защо?!? Ами останалите 364 дни какво правим? Живучкаме ли си? Или имитираме всеобща обич и добродетели?
За мен лично такива единствени , уникални и неповторими дни са денят на рождението на детето ми и на любимия ми,на близките и роднините ми, или на бракосъчетанието ,или айде на последно място моя рожден ден,примерно...Защото наистина за мен те са единствени и неповторими.Така, както сме и ние самите.
Ах, да библейското нравонапътствуване...Ами и там си има ценностни елементи, както и комерсиални. Въпросът е кой ,къде и как ще си ги интерпретира и приложи...
Всеки сам си отсява просото от плявата!
снимката е от тук
Всъщност май трябва да поясня, че аз тача и уважавам Големите християнски празници по мой си начин, но ...не искам да ми се внушава някаква догма и метод на всеобщо отбелязване.
Още повече, че зад тези святи емоции и чувства някой е отредил/?!?/ един единствен ден от годината. Обаче аз не мисля, че трябва именно и единствено на този ден да ги отбележа. И защо?!? Ами останалите 364 дни какво правим? Живучкаме ли си? Или имитираме всеобща обич и добродетели?
За мен лично такива единствени , уникални и неповторими дни са денят на рождението на детето ми и на любимия ми,на близките и роднините ми, или на бракосъчетанието ,или айде на последно място моя рожден ден,примерно...Защото наистина за мен те са единствени и неповторими.Така, както сме и ние самите.
Ах, да библейското нравонапътствуване...Ами и там си има ценностни елементи, както и комерсиални. Въпросът е кой ,къде и как ще си ги интерпретира и приложи...
Всеки сам си отсява просото от плявата!
Едно пояснение за тези,кои не са "зомбирани" от социалната мрежа "Свежо"-става дума за "деня на християнското семейство".
Пустата му Савлена...
Склонността ни към пороците може да е наследствена,но грехът(не грешката без умисъл) не се предава от баща на син.Всички идеи за откуп,изкупление и човешко опрощение са само едно човешко отколешно и егоистично желание за лично спасение,но не и проява на любов поне към Едного.Искрените и наивните не се вълнуват от бъдещи наказания за грешките си,те търсят да докоснат онова,което човешки очи не ловят...И откривайки го - откриват сърцето си.
Ето ти го каза Т* простичко и ясно"човешко отколешно и егоистично желание за лично спасение" и опрощение/ще добавя пък аз/...,но за деня и за повода.А онез кои го търсят в делата си и грешките-май е за цял един живот.Е,тогава защо не го правим и проявяваме постоянно?
Някои го правят,Савлена,но не го налагат и поради това се не вижда,нито чува.Доловително е,както шушненето на стария кедър и уморената пчела.Само препускащият с вятъра ще го улови и ще се усмихне...
Ще се усмихне над нечия глупост и суета?Може би?
Лошото е,че сегашните "зидари" налагат тяхното си "чуване" и порицават инакомислещите.
Няма искреност там,където гнезди обидата.Няма благородство у оногова,що копнее да чуе името си на всеослушание.Няма милост у тези,които затварят човешките мечти в клетка и турят знак:Истината е оттук - дотук...Зидарията иска смелост и въображение,Савлена.И любов,за да приютиш някой под нея - да не премръзне,да не подгизне.
Усмивката си е наистина усмивка за тоя,който я дири упорито.Нищо,че от толкова омерзение и безнадежност човек в съмнението си и не вярва...
Аз не искам да чуя името си,ни благослов...макар да са поне десетина мои ученици в професионален план.
Като майка и бъдеща свекърва навярно тлея една мечта макар и с буквичката ми да е свързана тя...
"Зидарията иска смелост и въобръжение"...хахаха,че аз за какво говорех в едни мои профи публикации тук в блога ми?
Обаче сегашните босове и силните на деня не уважават тази "смелост и въобръжение".Нещо повече-плашат се от тази проява на собствено мислене и за туй аз съм на Борсата на труда.
Както искаш така го разбирай...
Савлена.....
Има едно-единствено чудо,което съпровожда тленните човешки стъпки на този свят - да повярваш със сърцето,преди изневерителната мисъл да е придобила познание.
Другото е толкова човешко.
:-)
Е,аз за това и съм достоен "близнак"-изпървом чувствувам и после мисля!Сиреч раздвоеност,но се оставям изначално на сърцето си и после пускам мисълта си!:)
btw Т* ,ти си едничък,ако не и единствен,от малцината, пишещи повече от едно смислено словоредие тук...
Явно блогът ми е безмислен и нечетим...,а сега просто темата провокира единствено теб...
Май,май мълчанието и затишието е по-удобно?;