Или пък несподелени чувства и емоции?
Над тази мисъл ме навежда винаги това стихотворение на Николай Христозов, когато получа знак с думи или жест ,че съм значима за някого на този свят:
Заклинание
Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.
Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.
Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.
Защо се сетих за това стихотворение ли?Ами логично е /поне за мен/...след доста време -почти две години го чух от човека,от когото преди година чуто и усетено, би ме взривило и накарало да потреперя от щастие и страст. Сега пак би ме разтърсило това признание, но вече съм малко ....как да го кажа по-лицеприятно?По-улегнала и изчакваща...не думи ,а реални действия.Това в емоционален план...:)
А в професионален-ами все същото натоварване и невъзможност за релакс и одухотвореност. Освен клиповете с хубава музика и фотоси...с дъх на море и лято, с вкус на водорасли и лятна романтика. Като този клип например:
Над тази мисъл ме навежда винаги това стихотворение на Николай Христозов, когато получа знак с думи или жест ,че съм значима за някого на този свят:
Заклинание
Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.
Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.
Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.
Защо се сетих за това стихотворение ли?Ами логично е /поне за мен/...след доста време -почти две години го чух от човека,от когото преди година чуто и усетено, би ме взривило и накарало да потреперя от щастие и страст. Сега пак би ме разтърсило това признание, но вече съм малко ....как да го кажа по-лицеприятно?По-улегнала и изчакваща...не думи ,а реални действия.Това в емоционален план...:)
А в професионален-ами все същото натоварване и невъзможност за релакс и одухотвореност. Освен клиповете с хубава музика и фотоси...с дъх на море и лято, с вкус на водорасли и лятна романтика. Като този клип например:
Харесвам стихотворението - благодаря ти, че ми го припомни!
Изпълнена с релакс неделя :)
Дани и на мен ми е любим стих,но за жалост рядко си го препрочитам...Не обичам да помня наизуст стихове,даже и собствените си не помня...буквално.обаче ако се сблъскам със ситуация,вече описана и изразена ,се връщам назад и си припомням преживяното от стиха.А за неделята-на работа съм,но се надявам да е малко по-спокойна вече.:)
Благодаря, Савлена!
Стихотворението ме развълнува и размисли... :) Ако ти е интересно, ела ми "на гости" тук: http://vila-samodiva.blogspot.com/2010/02/blog-post_27.html Един стих, една мисъл... до къде ли могат да ни заведат с мислите ни... па макар и да са объркани ;)
Пожелавам ти спокоен работен неделен ден!
:):):)