Ах, морето... ах, морето в мен остава

Днес е 3 -ти март, повод за празнуване и национална гордост, повод за размисли и оценка на това какво сме били, какво сме сега и какво трябва да ни се случи, за да изтрием срама и възвърнем позициите си и достойнството си. Но не спуснато и дадено ни свише /по членско право в ЕС/ или по милостиня, а извоювано и постигнато с хъс, труд и позабравените ни национални добородетели, даващи плодовете, с които един ден нашите деца и внуци биха се гордели , че са БЪЛГАРИ!


Ето защо реших днешния ми поздрав-пост да не е музикален клип, макар навярно ако поразровя ще намеря доста нови на тази тема, а ето това стихотворение на Ивайло Балабанов :



ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ

автор:Ивайло Балабанов

Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах...
А, с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха - пет за грош.

Когато тя строеше катедрали,
и замъци... във зимния Балкан,
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа.
И турците не стигнаха Париж!

източник
снимки