Ах, морето... ах, морето в мен остава

Преди час-два време в скайпа си писах с един човек, нуждаещ се /сега и в този момент/от морална опора и това ме провокира да постна тези мисли в негова подкрепа, както и ме провокира да си поиграя над тази снимка от нета :


Умира бавно този,
~ който не пътува,
~ който не слуша музика,
~ който не открива очарование в себе си...

Умира бавно този,
~ който разрушава себелюбието си,
~ който отказва помощта...

Умира бавно този,
~ който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки,
~ който не търси разнообразие, не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати...

Умира бавно този,
~ който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца...

Умира бавно този,
~ който не променя живота си, когато е недоволен от работата или от любовта си,
~ който не рискува сигурното за неизвестното, за да преследва една мечта,
~ който не решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети...

Пабло Неруда

п.п.Надявам се да го прочете и види,а и не само адресатът, както и всички нуждаещи се от тази подкрепа....