Ах, морето... ах, морето в мен остава

През един слънчев тих следобед получихме с приятелката ми покана от едни сътрапезници по маса в столовата да посетим това прекрасно място с техния автомобил.Тръгнахме около 17,0ч и след една поредица от завои-осморки,така характерни за местните пътища,се озовахме на чистичък и спретнат платен паркинг,оборудван естествено с каравана за кафе и чай.От там тръгваше една туристическа пътека,обезопасена с парапети и следваща неотлъчно ръба на стръмните каменисти склонове на планината , лъкатушеща се плавно като ленива змия ,спускаща се ту стръмно ,ту полегато към коритото на реката Дълбок дол.Същата тази река,която с векове е дълбала и изваяла причудливите форми и образования , наречени от местните „телевизора” и „дупката”.Има поверие ,че ако влезеш в малката пещера-„дупката” и си пожелаеш нещо на глас-да го чуе ехото,то непременно ще се сбъдне.Това всъщност са скални пещери под формата на проходни тунели в скалите.Внушителните размери на скалните маси и прекрасната зелена природа така ти грабват погледа,че на места просто спираш със задъхани дробове от пеш-прехода и заслепен от великолепието на ширналите се пред очите ти масиви.Спираш за глътка кристален въздух и да запечаташ в съзнанието гледката на тези природни чудеса.В най-високата част на пътеката има участък , наподобяващ малко плато, където се е сгушила една туристическа хижа Чудните мостове,стопанисвана от семейна двойка на около 65-70г.От специфичния им родопски говор,а и от разговора , разбираме че са от село Забърдо.Мъжа е бил до неотдавна кмет на селото,но след разгорещените политическите ежби и изборни интриги се е оттеглил със съпругата си високо в планината.Сега посрещат туристи , гощават ги с местни домашни специалитети , развеждат новаците като нас по кратки маршрути из планината.Докато пиехме разхладителна напитка и хапвахме порция качамак с домашно приготвено овче сирене и масло , мъжа извади свежо месо и започна умело да го разфасова и овкусява с билки и подправки за печене на скарата.Дали защото наближаваше време за вечеря или просто апетитните аромати дразнеха обонянието ни и привличаха погледите ни , ние го наобиколихме заедно с двете рошави палета-кучета пазачи и лакомо зазяпахме умелите му движения с острия като кама нож.Той се подсмихна и влезе в кухнята.След малко донесе чиния с опечени на жар мръвки и мълчаливо ни я остави на масата , като обесни че това свежото месо го подготвя за другия ден.Всъщност леко разбули тайната на чудесния вкус на това месо-подправките трябва да „пренощуват” с месото , за да втасат.
След това ни разказа за Орфеевото цвете или още наречено „безсмъртниче”, което може да се намери единствено там и е под защитата на Юнеско и държавата ни.Характерното за него е,че откъснато,увяхнало или хербаризирано има един консервационен период от 31 месеца, през който потопено в чаша с вода има уникалната способност да се самосъживява и възстановява.Подобно на птицата феникс,но ботанически „феникс”.Накрая ни поведе по една козя пътечка зад туристическата хижа и на около 35-40м от нея се спря , наведе се и ни посочи това уникално растение.На вид наподобява орхидея-с коронка от удължени бели листенца,но тичинките му са оцветени в бледолилаво до синьо.Невероятно и уникално божие и природно творение , както впрочем е невероятна и уникална самата планина Родопи , негова люлка и кърмилница.
На около 5км от тази местност се намира хижа „Кабата”,разположена на полегат скат и с ширнали се пред нея поляни .Денят бе петък-началото на уикенда и поляната бе изпълнена с групички хора , дошли за отдих в планината.Цвърчаха мезета на сгорещени барбекюта,носеха се типични тежки родопски мелодии в изпълнение на гайда,а хората кой на одеало , кой на сгъваеми масички и столчета , подреждаха трапезите под звуците на детски смях и предвечерния шепот на гората .Свечеряваше се и трябваше да потегляме обратно.Двигателят на колата ни ,като че ли на инат отказваше да запали,така както и нозете ни натежаха ,а сърцата ни отказваха да се разделят с тази пасторална родопска идилия.

До тук бяха моите данни от наблюдения и преживявания от допира ми с това уникално творение на природата,а ето сега малко история и географски данни за този уникален феномен”Чудните мостове”:
"Чудните мостове са един от най-интересните природни феномени в България, намиращ се в Централните Родопи по източния склон на рида Чернатица. Разположени са на 1450м. надморска височина на площ от 40.3ха и отстоят на 80км южно от Пловдив и на 35км северозападно от Чепеларе.Само на 5 км. северозападно от село Забърдо. Чудните мостове представляват огромни мраморни арки, свързващи двата бряга на река Дълбок дол, която тече от връх Голям Персенк (2091м) сред вековни елови и борови гори. Те носят още името Еркюприя – от турски “ер” - земя и “кюприя” – мост.
Феноменът е интересен не само с внушителния си вид, но и с историята за своя произход. Някогашна пещера образувана в мраморния щок от водите на река Дълбок дол се е срутила, навярно при заметресение. Водите са отнесли падналите отломки и така са се образували два редки по своята красота естествени скални моста.
Първият, по-голям мост е с обща дължина 96м и височина 70м. Сводът му се извисява на 45м над бистрата река. Мраморният блок, от който е изграден е широк 12-15м. По него минава път. В стените му има две свързани една с друга пещери и множество карстови кухини, където намират убежище много птици и прилепи.
На около 200м по-надолу е Вторият мост, който с дължината си от 60м прилича на дълъг тунел. Общата му височина е 50м, а само арката е 30м. Той започва със сравнително широк отвор, който постепенно се стеснява, за да се превърне накрая в цепнатина. Към долния край на моста реката внезапно изчезва и излиза на повърхността след 1.5км. Близо пред Вторият мост е входът на Ледената пещера, в която до късно лято се задържа лед.
Скалистите урви на мостовете са обрасли със здравец и безсмъртниче (Haberlea rodopenzis). Непосредствено до тях се намира туристическа хижа Чудните мостове, където човек може да отдъхне, наслаждавайки се на великолепната гледка. Туристически екопътеки свързват Чудните мостове с х.Кабата, х. Скалните мостове, х. Изгрев и х. Персенк. Под самия връх Персенк минава древен Римски път, строен през I век преди н.е."