Ах, морето... ах, морето в мен остава

Вчера при нас бе първият работен ден от първата седмица на на 2010г.По правило такива дни са "мъртви" дни, защото са обвеяни от омаята на отшумялите коледни и новогодишни празници .И защото преките и спешни задачи все още не са ни подпряли със сроковете си. Разговорите с колегите бяха весели и шумни като гравитираха около късметите от коледната или новогодишна баница.И точно в такъв един момент в стаята ни влезе системния администратор, поддържащ фирмения сървър, който носеше една своеобразна сурвачка , но не от дряново клонче , а от чертожни линии от пантограф слепени с тиксо, на която сурвачка бяха навързани грижливо хартиени свитъци . След като всеки от нас бе сурвакан по реда си , сисадмина ни даде да си изберем по едно от тези хартиени рула окрасяващи сурвакницата.Нещо като късмет от неговата "баница". Текстът в тях бе еднакъв- ето това шеговито стихче. Не зная произходът му нито пък авторът, макар едно птиче да ми подсказа,че не е изключено и да е негов, защото и той списвал рими.И така ето го и стихчето:

Вчера в детската градина
спам-а тръшна двама-трима.
Две дечица пък от снощи
нямат вече лични пощи.

Оня ден пък CIH намина,
тръшна май че двайсетина.
Дисковете като нови -
празни до основи.

На Иванчо за играчка
Дядо Мраз дарил търсачка:
бързо диска тя му рови,
файлчетата бавно трови.

Добромирчо порно гледка,
eddie неговата сметка,
скоро FAT-a му проходи,
с'я кат луд той броди.

Днес пък сървъра пострада,
няма си той веч преграда,
sysadmin-a до обяд
оптиката ряза с яд.

Гаден хакер се промъкна,
всичките пароли смъкна.
А сега, деца, кажете,
де са часовете?

На admin-a му се спи,
файл копирал в ftp
кредитните карти всички.
На ви с'я парички!

Над смълчаните полета
пеят траурни звънчета.
Младо хакерче намина,
сървъра съвсем почина.

Две дечица с бодри песни
в къщи хъб-а си отнесли.
Т'ва админ-а го не схвана,
свърши на кабела от LAN-a.

Кабела го гръм удари,
всички в нет-а ни завари,
дъно няма, платки, RAM:
всичко свърши се дотам.