Афоризми от сборника "Пясък и пяна" (Джубран Халил Джубран)


• Значимостта на човека се определя не от това какво е постигнал, а по-скоро от онова, което дръзне да постигне.

• Само веднъж аз не можах да намеря какво да отговоря. Когато ме попитаха кой съм.

• Човечеството е река от светлина, която тече от правечността към вечността.

• Само немият завижда на многословния.

• Много учения приличат на прозоречно стъкло. Ние виждаме истината през него, но то ни и отделя от истината.

• Който чувства в себе си призвание към писателски труд, той трябва да владее знание, изкуство и магия - да познава музиката на думите, изкуството да бъде непресторен и магията на любовта към читателите.

• Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.

• Ненавистта е нещо мъртво. Кой от вас би искал да стане гробница?

• Този, който разбира истината не е ни най-малко по-долу от онзи, който я изрича.

• Всяка мисъл, която съм заковал във фраза, съм длъжен да освободя с делата си.

• Ти пиеш вино, за да се напиеш, а аз го пия, за да прогоня пиянството от друго вино.

• Истинската същност на другия не е в това какво той ти споделя, а в това, какво той не може да ти сподели. Затова, когато искаш да го разбереш, вслушвай се по-добре не в това какво говори, а в това, което не ти казва.

• Безумецът е музикант в не по-малка степен от теб и мен; само инструментът му е малко разстроен.

• Ти си свободен през деня, под слънцето, свободен си и през нощта, под звездите; ти си свободен, когато няма нито слънце, нито луна, нито звезди. Ти си свободен дори когато си затвориш очите за всичко съществуващо. Но ти си роб на обичания от теб, защото го обичаш. И си роб на обичащия те, защото той те обича.

• Може да се случи така, че човек свършва със себе си поради чувството си за самосъхранение.

• Ако всичко, което говорят за доброто и злото, е истина, тогава целият ми живот е едно непрекъснато престъпление.

• Какво е тъгата, ако не стена между две градини.

• Вярата е оазис в сърце, до което никога няма да стигне керванът на размислите.

• Може да забравиш този, с когото си се смял, но никога няма да забравиш онзи, с когото заедно си плакал.

• Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.

• В края на краищата това не е чак толкова лош затвор, само дето не ми харесва стената, която отделя моята камера от съседната. Но, признавам си, че изобщо не мисля да упреквам стражата или Онзи, който е построил този затвор.

• Възможно е онзи, който ти дава змия, когато ти го молиш за риба, да няма какво повече да ти даде. Значи според него това е великодушие.

• Случва се измамата да донесе успех, но тя винаги приключва живота със самоубийство.

• Нека онзи, който си изтрива ръцете в дрехата ти, да я вземе за себе си. Тя може още да му потрябва, а не тебе - вече никога.

• За приятел може да се съди само съобразно това колко добре познаваш самия себе си. Кажи ми сега кой от нас е виновен, а кой няма вина?

• Истински добър е онзи, когото единствен от всички смятат за зъл.
2 Responses
  1. Анонимен Says:

    Който чувства в себе си призвание към писателски труд, той трябва да владее знание, изкуство и магия - да познава музиката на думите, изкуството да бъде непресторен и магията на любовта към читателите.
    Тези неща като гледам ги притежаваш, освен да ти пожелая само едно - ДЕЙСТВАЙ !

    tres1