снимката е от тук
Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.
Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...
Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,
тези зайци са доста жилави.
автор:Георги Господинов
Тоя е голям веселяк, откъде го намери? Оправихте ми настроението:))
Особенно, ако е бил див, те бягат повече и са по-мускулести :))))
@Кръстю, авторът на стихотворението е доста известен роден талант и пише със завидна лекота по прозаични и не дотам прозаични проблеми от живота .
Радвам се, че съм подобрила настроението ти .Де да можех и своето да подобря с един замах...:)
Ето виж това:
http://www.bpost.bg/story-read-21279.php
Благодаря за един интересен блог