Паметник за Петя Дубарова

Тече Национален конкурс за идейна концепция за изграждане паметник на поетесата Петя Дубарова. Журито е 7-членно, в което седмият „член” е така нареченият „обществен глас”. Всеки, който има желание, може да гласува за своя фаворитен проект за паметник на Петя Дубарова на посочения по-долу интернет адрес, където са публикувани снимки на всички участващи в конкурса проекти. Гласуването по интернет стартира на 13 януари и ще приключи на 27 януари 2010 година, когато Оценяващата комисия ще заседава в Бургас.

Ето и линка за гласуване тук , както и фотосите с идейните проекти за избор и одобрение.

******
Сега бих искала да маркирам с няколко изречения моите предпочитания за фаворит и защо аз мисля, че този проект олицетворява в най-пълна степен онази ефирност и приказно морска лиричност , присъщи на това момиче преживе . Защото имам макар и бегъл поглед върху нейният облик и излъчване, както и житейско поведение от допира ми с нея в далечните 1976-1979г.

Годините на средношколската ми младост,

когато учех в Математическа Гимназия „акад.Н.Обрешков”, а Петя в Английска Езикова Гимназия „Гео Милев”. По това време двете гимназии деляха една сграда по едно и също учебно време и смени. И тогава за първи път я видях в една момичешка съблекалня по физкултура.Цареше буйна суматоха и шум от кръшен момичешки смях . Всички девойки припряно навличаха памучните си трика и хукваха към салона със застъпени цвички, а тя бавно и меланхолично, някак си със зареяно унесен поглед се приготвяше , говорейки на цвичките си с умалителни обръщения и в лека напевна рима . Движенията и наподобяваха един плавен танц на забавен кадър на фона на кипящата суматоха около нея .
Все още не знаех коя е, но се заслушах в речитатива , който редеше с такава нежност към своите цвички и към неотлъчното и тефтерче....И тогава тя ме погледна с едни топли и всепоглъщащи любознателни очи . Кимнахме си и двете . Както и да е...Минаваха седмиците и всяка сряда и петък ние се застъпвахме в тази съблекалня без да разменяме нито дума, но усмихвайки се ,на наш си лиричен и тайнствен език.

За пояснение на последващите събития , ще кажа , че това бе първата ни средношколска година в гимназията и се чувствахме като изгубени деца в гора или пустиня . Нови по-строги правила , нов по-обемен материал, нови и строги учители-абе нова объркваща среда и стрес. Звучи познато за вас, нали?/тук ще вмъкна едно отклонение-Нещо като сегашното Свежо, приятели..../
И тогава търсиш в своята или в другата гимназия от сградата познати лица , приятели и съученици от твоето минало ,от твоя стар клас .Тогава носталгията те души и честичко избутва по някоя самотна и скришна сълза от очите ти . И точно тогава се случи и първото ни реално запознанство и докосване с Петя. На една „другарска среща” със стария ми клас ....

Оказа се, че двама мои такива познати и съученици / Владо и Станимир / са в една паралелка с Петя . Те я доведоха на тази среща . Вече не помня причината , но това бе началото на краткото ни познанство . След това последваха още такива събития и нарочени или случайни срещи, контакти и засичания по литературни четения и прояви в родния Бургас . Даже и в импровизираните литературни и музикални джем сешъни между двете елитни гимназии на града пак намираше време да се поздравим и поговорим ,да се посмеем и окуражим за предстоящите ни изяви пред публика . И въпреки , че още тогава тя се открояваше с таланта и силата на стиха си , благодарение на които жънеше заслужени ученически победи, нито веднъж тя не се възгордя или промени загадъчната си , но приятелска усмивка, в крайчеца на устните си . Нито веднъж погледа и, зареян и унесен не охладня ...Тя си оставаше Тя-високото и стройно момиче с двете плитки и поглед , в който сякаш се потапяш в един океан от нежна ефирност или усещаш полъха на волната като птица свобода на духа и .





Ето всички тези нюанси долавям в статуята на Ненчо Русев . Творбата му така ми въздейства сякаш усещам шума под нозете и от „разплакани черупки”и като че ли в разпилените и коси долавям реален повей на вятъра , напоен с „вибриращи насолени морски пари” и тихото бучене на морето. Моето море, нейното море, нашето море, към което тя е вперила дълбоките си жадни за красота очи.

Още веднъж се обръщам към всички вас , които се отбивате за миг тук при мен, отделете още само 2 минутки и идете на този линк и дайте своя глас за статуята , която на вас ви допада . Срокът е до 27 януари . Благодаря ви.

Изказвам специални благодарности за насочващите публикации по темата за конкурса на Чуденка и сайта Културни новини.

Ето и един клип с нейното стихотворение "Сбогом,лято" по предложение на един мой виртуален приятел Трес 1-ви :

15 Responses
  1. Знаеш ли, когато видях този проект (както знаеш, и мен ме впечатли), веднага си представих паметника, издигнат на моста в Бургас, така че да посреща корабите. Абе нещо като Статуята на Свободата, но по-поетична, загадъчна, с морски дух...


  2. Кръстю Says:

    Много добро решение е да публикувате това...Дано повече хора го прочетат и откликнат...Моето виждане е като твоето..на Петя най ще и отива нещо семпло и непретенциозно, но ..каквото избере народът.Мисля,че тя няма да има нищо против..
    Дъщеря ми много я харесва...Чудно и беше, че е толкова млада като ги е писала...Имам една малка книжка с нейни стихове, старо издание, нелуксозно, не зная издавано ли е нещо наскоро.
    Гласувах и аз.
    Аз също много харесвам стиховете и ,а и тези на Христо Фотев..


  3. Анонимен Says:

    http://vbox7.com/play:053cb56a

    tres1


  4. rosi158 Says:

    Благодаря ти Савлена! Поклон пред паметта на Петя! Крайно време е да и бъде издигнат паметник в нашия град! Аз вече гласувах.


  5. Savlena Says:

    @Чуденка, аз ти благодаря , че с твоята статия ме върна назад във времето , когато имах допирни точки с нея. Благодаря и на Бог и съдбата , че ми дадоха този шанс да я опозная. За идеята се говори от десетки години, но едва сега се раздвижиха нещата.Навярно от пристрастието на новия ни кмет към нейната поезия и силното обществено движение в тази насока.Дано се спрат на възможно най-семплия и поетично фееричен вариант, който би и подхождал.


  6. Savlena Says:

    @Кръстю, радвам се, че си ми гост!Така е, нещо семпло и непретенциозно, нито помпозно и натруфено, но пък и достатъчно феерично и с морски привкус-така виждам аз нейния паметник .И все пак , каквото реши комисията и гласът на народа.Впрочем,мога да ти посоча линк с повечето от нейните творби, за да може дъщеря ти и ти да се запознаете с нейната почти цялостна поезия и проза.:)

    @Роси,така е,крайно време беше да се направи този малък жест за едно момиче-икона,дало толкова много на града ни и на нацията ни.


  7. Savlena Says:

    Трес 1-ви, благодаря ти!Допълних статията си с твоя помощ.Благодаря ти!:)


  8. Jadie Says:

    Чудесна идея! Дано повече хора прочетат статията, много ми хареса. Няма забрава за поетичната душа...


  9. Savlena Says:

    @Jadie ,така е няма забрава и пощада също.Има интереси и лобита,но и памет човешка, мнение и позиция също.Благодаря ти за взетото отношение и глас,надявам се.:)


  10. Готово. И аз гласувах:) Идеята е страхотна. Дано се осъществи:) Сав, хубаво е, че ми напомни за Петя:) Благодаря ти:)


  11. Savlena Says:

    Иди, пред Петя всички сме по малко или в повече грешни...30 години нищо не се направи . Крайно време беше. Благодаря за гласа! -:)


  12. Ondine Says:

    Гласувах!
    п.п.разочарована съм ,нито един от вариантите не ми хареса


  13. Savlena Says:

    @Ondine ,така е, някои са направо ужасни :( .Благодаря ,че даде все пак гласа си.:)


  14. Не само са ужасни, ами някой ми се струват изкуствено "напомпани" с гласове.


  15. Savlena Says:

    @Чуденка , защо ли не ме учудва това?
    Хубави идеи и начинания, ама и лоши навици имаме ние българите...:(