Ах, морето... ах, морето в мен остава

Харесвате ли хризантемите?

Тези последни есенни слънца, тези "восъчни принцеси", както ги определя Иля Велчев в едноименния си стих, са възпети в легенди и митове, в песни и стихове, увековечени са в стотици натюрморти, а в Япония дори имат посветен специален ден-празник на Хризантемата, чествуван на 9 септември. Нещо повече-златножълтата хризантема с 16 листенца е изобразена в държавния герб, на националния флаг, на монетите и на висшия японски орден, който се и нарича "Орден на Хризантемата".

Съществуват също така и много предания и легенди от цял свят за появата на хризантемите. Днес бих искала да представя една италианска легенда за появата на хризантемите:

"Живяла някога, преди много години в едно малко италианско градче бедна жена. Мъжът й пропивал всичко, а тя работела до изнемога, за да купи парче хляб. Единственото й утешение, което й давало сили да се бори, бил мъничкият Пиерино. Жената живеела само за него.
Но злата съдба я преследвала. Детето се разболяло и умряло. В отчаянието си жената не искала да живее повече. Закарали я в болница в треска и два месеца тя се намирала между живота и смъртта. Но оздравяла и постепенно времето започнало да лекува душевната й рана. Тя се върнала при мъжа си и пак се проточили горчиви, безнадеждни дни. Нямало го вече нейното момченце, жената живеела със скръбта си и мечтаела само да спести достатъчно пари, за да купи железен кръст за гроба на Пиерино. Продала обеците си и венчалната си халка, но парите не стигали. Тя работела и продължавала да пести.
Всяка неделя, всеки празник отивала на гроба на детето си. По пътя събирала полски цвета, с които го украсявала. Чрез цветята тя сякаш общувала с душата на скъпото си дете. Но настъпили студовете. Полските цветя замръзнали, а да купи цветя от магазина, нямала средства. Помолила да й продадат, а тя да им плаща редовно по малко, но продавачите не искали. Оръщала се с молби и към богатите, но те не й обърнали внимание. И веднъж, връщайки се отчаяна от гробището, тя си спомнила, че у дома, на скрина има букет сухи цветя, завещани й от покойната й майка. Букетът бил подарен на майка й от нейния мъж в деня на сватбата им и й носел щастие през целия й живот. Умирайки, тя заръчала на дъщеря си да го пази и да не го дава на никого. За този именно букет си спомнила бедната жена и решила въпреки молбата на майка й, все пак да го отнесе на гроба на Пиерино вместо полските цветя.

Срамувайки се от богатите, които носели чудно красиви живи цветя на гробовете на своите близки, тя скрила букета с шала си, сложила го на гроба и плачейки помолила майка си да й прости, че постъпила против волята й.

Горещите й сълзи оросявали букета и попивали в земята, а жената плачела и се молела на Твореца, Изцелителя и Утешителя на всички скърбящи. Косите й закривали почти целия гроб. И изведнъж се случило чудо. Гробът се покрил с великолепни, с всички цветове живи хризантеми и от тях се носел горчивият им аромат, сякаш показвайки тяхната печал. Кой ги бе посадил тук, откъде се бяха взели... Между тях лежал букета с избелели цветове, който жената донесла... И оттогава всяка година, около издигнатия най-накрая прекрасен железен кръст, цъфтят тези удивителни цветя, а бедната майка лее сълзи, вярва и се надява..."

Не,не исках да ви натъжавам..., но легендата е виновна - неволно води към размисли и тъга по изгубени завинаги наши близки . А и защо пък да не се обърнем дори и за миг с малко носталгия по отминали години, когато те са били с нас? Все пак утре ,6 ноември, е "войнишката/мъжка/ задушница" .

Ех,стана малко тъжна публикацията ми, но понякога и тъгата е целебна.

Сега с това видео по едноименната песен ,от което пленително ни се усмихват тези прекрасни цветя , ще се опитам малко да ви разведря:



П.П.Тази хризантемова тема бе инспирирана от публикацията на Цвети "Знаех си...", както и от утрешния ден.