Ах, морето... ах, морето в мен остава

Веднъж един добър човечец, разговаряйки с Бог, го помолил:-Господи, бих искал да знам какво е това Рай и какво е Ад?

Господ го повел в небесата към две врати. Отворил едната и го подканил да влезе. Там на огромна и кръгла маса седели хора, а в средата на масата стояла огромна и пълна чаша с храна, ухаеща на нещо вкусно. Добрият човечец усетил, че устата му се изпълнила със слюнки. Но хората , стоящи около масата , изглеждали бледи и недохранени.Направо си имали вид на умиращи от глад. На всеки от тях в ръката имало дълга, дълга лъжица. Те можели да достигнат до купата с храна, да загребат, но поради дългото рамо на лъжицата не можели да я поднесат до устите си.

Господ му казал:-Ето, ти сега видя какво е Адът.

Запътили се към втората врата. Господ я отворил. Сцената, която се разкрила пред очите им била идентична с първата. И тук имало огромна кръгла маса със същата гигантска чаша по средата и, пълна с уханна супа, караща устата на човечеца да се изпълва със слюнка. А хората седящи около масата държали същите дълги, дълги лъжици. Обаче пък изглеждали сити и доволни, щастливи и увлечени в разговорите по между си.

Добрият човечец в недоумение възкликнал:
-Не разбирам....
-Това е толкоз просто!-отговорил Господ.
-Тези са се научили да се хранят друг другиму, а не да мислят единствено и само за себе си.

Адът и Раят са устроени еднакво. Разликата е в нас самите.

източник
превод:Savlena