С тъга отстъпва бавно лятото,
вземайки си малко късче от деня,
зад ъгъла през сълзи ме поглежда,
за сбогом помахва ми с ръка.
Защото есен пъстра, златокоса
отново шета сръчно из града
и по пътя си с любов постила
мек килим от падащи листа.
Натъжена се разделям с лятото,
с милувка нежна ме докосва есента,
притихват на перваза и мушкатите,
небето рони първа есенна сълза.
автор:Магдалена Костадинова
източник:http://otkrovenia.com/
Нещо по весело цунки!
Ами,Рум,в тая есенна депресия и служебен мрежови"затвор"-как?Той и славея му секва песенчицата,та моето настроение ли?Довечера ще потърся нещо по-веселичко и оптимистично,макар че....нещо ми е :(Ама ШЪ СЪ Упраим!!!Аааа имам бе,първата публикация на цветната градина Кьокенхоф в Холандия от днеска-тя не ти ли хареса,а?