ПРОЛЕТ МОЯ


Днес се навършват 100 години от рождението на един български поет,на един истински българин от македонския край-Никола Йонков Вапцаров.За краткият си жизнен и поетичен път издава една-единствена стихосбирка „Моторни песни“ през 1940г.За мен лично едно негово стихотворение ми допада най-вече с оптимистичния си романтизъм и пролетното си упование ,с вярата си в добротата по света и у хората.

ПРОЛЕТ

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет -
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и - умра на твойте барикади!
2 Responses
  1. Jadie Says:

    Вечният Вапцаров! Обожавам поезията му, знаех я наизуст. Радвам се, че и ти го харесваш. Има невероятна лирика в прозата на живота. Дано и ние успеем да я открием и съхраним....


  2. Savlena Says:

    Jadie,повечето от стиховете му ми допадат,но това горното най-вече!Има един неизлечим оптимизъм и позитивно изначало в този стих!А за лириката от живота-ние с теб сме я открили и пресъздаваме, така както можем и умеем...Не всеки е талант като него и останалите ни светини...По-важното е да не го губим това светоусещане в себе си,да не позволяваме грубата проза на живота да го убие в нас.