Христо Фотев - Бях на самия връх



Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз - със ярост -
и се учудвам, че останах жив.

Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм - от твоя скръбен спомен
не справедливост - милост искам аз.

И пак сънувам оня светъл хаос...
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз - със ярост.
И съжалявам, че останах жив.
2 Responses
  1. morrt Says:

    Оооо, и аз съм бил млад...
    Благодаря ти!
    Отново.


  2. Savlena Says:

    И сега сме млади,morrt,ако не по фейс,то по дух и сърце!Лек и слънчев ден!:)))