Блог на деня или едно голямо и сърдечно БЛАГОДАРЯ!


Дааа,уикендът ни бе наситен с празници и емоции,къде весели и приятни,къде не...Но те като всички силно очаквани емоции ,идват бързо и също така бързо преминават...С тази публикация искам да споделя своето искрено учудване и опулване,когато влизайки днес в Блог на деня , докато си пиех кафенцето на работа,установих ,че съм била номинирана,а и не само...Установих също ,че и съм победила останалите трима блогъри/THE DARK CORNER,September-Silvia,The Man On The Silver Mountain /в едно съревнование по блогърстване.Блогове и блогъри къде по-добри и качествени от моите драсканици и аматьорски дела.Като се поразрових по-задълбочено ,видях,че Руми ме е предложила,за което съм и благодарна.
Сега,с риск да привлека нечие неодобрение и гняв/за кой ли път?/,ще ви споделя ,че от ранните си детско-градински години бягам от този елемент на съревнование и рамкиране.Това просто ми е заложено в гените-ами не обичам този състезателен /а дали и съзидателен?/характер и рамки,спуснати от някого и в името на нещо си.Освен това ,както писах в първата си статия на моя блог,това е нещо като мой дневник,но с малко по-публична насоченост и отвореност.Дневник,в който ще поствам лични творби/колкото и недодялани да са според някои/ и размисли,впечатления от нещо видяно и преживяно и неща,които съм намерила в нета или преписани от лични книги,но пък интереснои и чувствени,мъдри и позитивно-човешки материали.А за този род публикации,независимо дали са „спам”според някои/сиреч копи-пейст,но с цитиран източник и автор/, за други пък те са били в даден момент необходимото развлекателно,поучително или зареждащо четиво,клип,стих или позитивно насочен материал.Четейки обаче из нета разни постулати и рамкови правила за блогърствуване,точно това мое „плюшкиново” влечение не е форма на блогърстване.Защото нямам необходимата политическа или блогърска насоченост и последователност.Та си зададох въпроса-„Аз блогър ли съм или не?”.Отговорът се крие в онези 16 гласа дали ми приза блог на деня за 6 декември 2009г./знаменателна дата за мен лично и за мотото на блога ми/.Ала тук не е важна бройката ,нито съревнованието,защото сега поразгледайки т.нар.ми конкуренти,мога да кажа ,че ми допаднаха техните блогове,нещо повече и те заслужават своята малка „ победа”.И тъй като мама ме е научила следното/в първите 7г./- получа ли подарък от някого/в случая глас и вот/,да се усмихна и скромно да кажа –Едно голямо и сърдечно БЛАГОДАРЯ!!!Благодаря и на тези,които не са гласували/но ме четат и посещават/ просто,защото и те като мен рядко влизат и не се вписват в този вид формация със съревнователен характер.
Аз писах и дадох своето предложение там,но ще го споделя и тук:
Номинирам за Блог на деня /навярно утре 8 декември?/ Блогът на Валентин Михалев
5 Responses
  1. dess Says:

    Сав, признавам си две неща с ръка на сърцето: не съм гласувала за блоговете(никога, май не знам как) и второ чета блога ти(е когато попадна на материал по някакъв начин), но винаги с интерес и не е бунарска вода, което съм чела ми е било полезно, приятно и/или ме е накарало да преживея отново нещо в мен или да се замисля.
    Та в тоз ред на мисли, БЛАГОДАРЯ ТИ че споделяш своя дневник с нас "бездарна поетесо", благодаря ти за всичко което съм чела защото наистина е било приятно а често и в точен момент за мен,благодаря ти че те има и ...
    едно признание-аз също не съм типичен блогър, не правя нещо по зададени правила с моя, просто живея, просто страдам или се радвам, мисля или споделям объбркани мисли, пействам или.....и за мен моя блог е вид дневник споделен с приятели(и не само приятели)
    Та честито и благодаря


  2. Блгодаря ти Савлена, аз също не си падам по рамките, но се радвам че си оценила блога ми. Често наминаван от тук, защото носиш положителна емоция, а тя е толкова необходима в днешните трудни времена. Успехи


  3. Savlena Says:

    Вальо/надявам се мога да те наричам вече така-хем си ми градски,хем и вече кръвно свързани с таз номинация:))/,ти също имаш хубави и емоционални статии,особено разказите ти от пътешествията.Аз от политика не се интересувам и онези пътеписните ти тразкази ме завладяха,нищо че не съм писала коментарии...Ти заслужаваш!!!Успех!!!
    Деси,аз също рядко влизах там в Блог на деня,признавам си!Липса на време,суета-да кача още нещо в блога си и т.н.-нищо човешко не ми е чуждо!Обаче,ето ти факт-струва си поне по 5 минути да отделяме на това начинание и да отсяваме за нас лицеприятните и зареждащи четива и блогове.Успех на всички ви и нека продължаваме все така-без рамки и постулати,а по сърце и душа-изстрадано и преживяно,независимо дали е реално или намерено в нета,но докоснало струна в душите ни!Благодаря ви!


  4. Анонимен Says:

    много интересно, благодаря


  5. Анонимен Says:

    Добър старт