снимката е от тук
Бих искала да споделя с вас една статия-отзвук на вчерашната ни изненада от страна на министъра на труда и социалната политика г-н Тотю Младенов и новосформирания консултативен съвет във връзка с новите реформи в пенсионната система в Р България.
Авторът на статията е chergar ,а статията/ както и блога му/ в оригинал можете да прочетете тук.
В момента , в който вчера прочетох двата проекто-варианта и онемях,т.е. не можах да "смеля " високата чест и дълг, с който ме "отличават",че и дамгосват господа умниците.Впрочем прочетете статията на chergar, която напълно подкрепям.
“ Ще работим до Смърт! – заяви министърът на труда и социалната политика г-н Тотю Младенов – България е известна със своите столетници, които са яки и здрави, и запазват разсъдъка си до самата си кончина. Нима трябва да ги осъждаме на бездействие, сега, кога те със своя опит, могат да помогнат да запълним пазара на труда с така липсващите ни специалисти. Знам, че ще кажете, че младото поколение е избягало зад граница, но това е така защото там има нови технологии, а ние искаме да превърнем България в един уникален резерват на занаятите, където туристите да могат да видят как се е работило по времето на комунизма, с какви уникални машини сме разполагали по това време. Да на нас са ни нужни специалисти, но специалисти по остарелите методи на производство, специалисти с остаряло мислене и закостенял дух. Именно затова ние решихме, след като получихме и подписка от стотици хиляди скучаещи пенсионери, да им позволим да упражняват своето човешко право на труд. Нима можем да забраним на един организъм кипящ от сили и енергия да угасва в безмозъчно гледане на турски сериали? Не, не и пак не! Ние ще им разрешиме, даже ще ги задължиме, да работят. Да те ще работят, за да не тръгнат, да обикалят света като своите пропаднали набори от Западна Европа, няма да позволим, в нашата България да се пренесе упадъчния дух на западните пенсионери, разплуващи се по пясъците на Ревиерата. Да работим, да работим, трябва да работим! Дори и без пари, дори и напикавайки се, дори и треперещи от немощ, дори и на минимална заплата, дори и докато шефовете ебат секретарките си, по курортите. Всеки който умре на работното си място ще бъде посмъртно награден от президента на Републиката с новоучередения орден „Герой на демократическия труд“, а органите му ще бъдат присадени на друг нуждаещ се от тях, за да оздравее и да може да работи. Така и след смърта си част от нас ще може да продължи да се труди. Ще закриеме НОИ, тази остаряла и ненужна в новите условия институция, това бреме за държавата, ще увеличим здравните осигуровки и ще осигурим по един лекар на всеки сто работещи българи, който да ги държи в изправност. Ще покажем на света българското чудо – великото българско търпение. Търпение до Смърт!“
Тук съм склонен да се съглася с мнението на г-жа Шулева -всеки сам да определи кога да се пенсионира, въпреки, че в много отношения не съм съгласен с нея по други поводи...Може да се регламентира законово, а и финансово.
Като помисли човек, ще види доводите, нали?
Няма смисъл да описвам на дълго и широко, мисля, че всеки ще оцени плюсовете на едно такова решение:)))
Кръстю,определено това е най-добрия вариант-всеки сам да определи кога да се пенсионира.Но да ми въвеждат задължителен осигурителен минимален стаж от 34/респ.37/ години при цялата тази безработица и бъркотия в страната ни,при тези фалити на фирми и авансово опразване на пенсионните фондове,ми се вижда доста висока летва.Даже непосилна и недостижима за повечето българи с не дотам добро здраве и сигурна работа.:(