"Суета на суетите!
Каква полза българину от всичкия му труд, в който се труди под слънцето?
Народно събрание прихожда, Народно събрание прехожда и захожда, а страната все на място стои.
Отхожда вятър към юг и се връща към север, непрестанно обикаля и отхожда, ала винаги, изглежда, минава през главите ни.
Всички закони излизат от столицата и отиват в провинцията и пак се връщат назад, обезчестени, смачкани, погазени - и страната е все същата, сиреч не прилича на нищо.
Което се прави, то е правено, и което е било, то е, което ще бъде. И няма нищо ново под българското слънце.
Има ли нещо, за което може да се рече: “Виж! Това е ново и умно!” То е било все такова, каквото си е четири десетилетия преди нас, и ще бъде все същото.
Аз дадох сърцето си, за да издиря и изпитам чрез мъдростта за всичко, що бива на българската земя.
И видях всички дела, що се вършат под българското слънце.
И ето - всичко е суета и угнетение на духа.
От варварски народ никога не става държава.
И дефицитът никога не става излишък.
Аз рекох на сърцето си:
- Ела да опитаме всичко! Тая страна не може да няма историческо предопределение и ударите на съдбата не може да не я тласнат напред!
И се въоръжих с чест, правдолюбивост, снизходителност, търпение.
И срещнах гражданин, шибан от бича на неразумен властник. И викнах томува:
- Стой! Ти нямаш право според конституцията и човешките и гражданските свободи!
А когато влязох помежду им, за да ги разделя, видях, че и единият, и другият са чисто и просто мошеници. Тогава отидох да се оплача от единия и другия на по-големия, най-големия властник. Но когато го доближих, усетих, че от него лъха зловоние на труп.
После видях на главната градска стъгда събрани множество бедни человеци, а един от силните мира сего им говореше отвисоко и всички слушаха с внимание и одобрителни викове.
- Не вервайте никого, освен на мене - казваше той. - Всички са лъжци, крадци и разбойници - само аз съм чист като гълъбица.
И виждам го, че лъже. Защото знаех колко стада бе откраднал, колко жени прегръщаше тайно и в какви благовония се къпеше у дома си.
Тогава се доближих до нещастните слушатели и рекох им тихо:
- Не го вервайте! Лъже ви за всичко.
А те ми се присмяха и отвърнаха:
- Охо! Ти мислиш ний не знаем? По-добре от тебе! Ама той ни лъже еднъж, а ние него - триж. Защото всеки от нас чака да получи облага от него.
И ми дадоха гръб, а продължиха да пляскат с ръце нему.
И разбрах, че едните заслужават другите.
И че безумието превъзхожда мъдростта.
Затова се обърнах и отчаях сърцето си за всичкия труд, що съм се трудил под слънцето.
Аз рекох на сърцето си: Дай да ги видим по-отблизо и да изпитаме що са те. И си набодах на игли - дейци, борци, оратори, държавници, и ги турих в кутии да шават с краката нагоре.
И видях с микроскоп едни и същи разчленения в душите им. Един и същ символ на вярата, прост и ясен:
- Държавата е безстопанствено говедо- езди, стрижи, бръсни, дои, както, колкото, когато и докогато можеш!
- Радвай се на живота и всякак се мъчи да бъдеш на власт!
- Защото, както в смъртта - няма ни деяние, ни помишление, ни знание, ни полза в опозицията.
- И по-добре да бъдеш магаре на власт, отколкото лъв в опозиция!"
Хамлет, принц датски (псевдоним на Димитър Подвързачов)
Вестник „Зора“, бр. 1210, 25 юни 1923 г.
Да...87 години от списването на този хамлетов монолог-фейлетон в български вариант. Жалкото и страшното е, че нищо от него не е излишно или пък невярно с оригинала на нашата родна действителност през лето 2010.
:(((
2010-1923 = 87г
87+2010 = 2097г -запази го и го пусни пак тогава ,може да е станало нещо ново под българското слънце :)))
@ Антонела, тъжна и вярна констатация...
@ Кръстю, чул те Оня , да съм жива тогава и да го постна пак този материал, за да сравниме разликите.:))
прочетете целия блог, доста добър