Доста се чудих, дали да публикувам това мое стихотворение, бликнало изведнъж в мен при спомена за един скъп човек, който на тази дата /31 януари/ щеше да има рожден ден.
Обаче се престраших...Ето го:
Подари ми наниз перли от мечти
красиви,да и неосъществими, уви!
Подари ми и още куп обещания,
остави ми ги като едно завещание .
И в последния си пулс на сърцето,
самотното, изстиващо и клетото,
то тупаше с мисълта, макар и сама
да докосна поне една обща мечта.
Мечтата,оная нашата и планирана
и в безсънните нощи щрихирана .
Тя достигната и вкусена веднъж
сладка е-да,но без обичния мъж...
Нима от болката тъй ми присяда?
И викът на победата тъй ми засяда,
влагата блика, в очите ми извира,
топлите спомени пак в мен напират...
За нанизът наш от перли-мечти,
примамни, самотно красиви,
споделените и бленувани,
неизживяните заедно,уви!
автор:Савлена
31.01.2010г.
/в памет на един скъп за мене човек/
Обаче се престраших...Ето го:
Подари ми наниз перли от мечти
красиви,да и неосъществими, уви!
Подари ми и още куп обещания,
остави ми ги като едно завещание .
И в последния си пулс на сърцето,
самотното, изстиващо и клетото,
то тупаше с мисълта, макар и сама
да докосна поне една обща мечта.
Мечтата,оная нашата и планирана
и в безсънните нощи щрихирана .
Тя достигната и вкусена веднъж
сладка е-да,но без обичния мъж...
Нима от болката тъй ми присяда?
И викът на победата тъй ми засяда,
влагата блика, в очите ми извира,
топлите спомени пак в мен напират...
За нанизът наш от перли-мечти,
примамни, самотно красиви,
споделените и бленувани,
неизживяните заедно,уви!
автор:Савлена
31.01.2010г.
/в памет на един скъп за мене човек/
Много е хубаво...!
Ондин,:))тенкс мила,но това от мен понякога изведнъж извира...момент странен и познат,докосван понякога ,но неопознат/за някои/.
Вълнуващо и трогателно Сав - много мъка, тъга и копнеж заедно....
Струва ми се, че повечето хора минават през фаза на общите и лични мечти. Много са и препятствията пред които се изправят и малцина са онези, които успяват да се докоснат до своите перли. Това подчертава духовното начало на човешката същност и неговата връзка с цялата вселена.
Този стремеж или порив е движение, а движението е живот.
Отдавна не сме се чували и нещата, както се вижда никак не го докарват на розово или поне нещо подобно. Ето защо реших и се хпрестраших да те поканя на една визуална разходка по мойто крайбрежие. Дано не те разочарова.Надявам се да е приятна.
http://vbox7.com/play:d21d0c1d&al=1&vid=
tres1
Трес1-ви,напротив дори и носталгичен поглед към лятото и морето ,пак би ме заредил положително!Благодаря ти!:)))