Утре е Денят на будителите -1 ноември. Навярно ще се изпишат десетки статии и хиляди редове отново и отново за хора, на които дължим твърде много.Хора, които са вложили енергията си, капиталите си, живота си на ползу роду .Римляните са ги определили като хора с мисия "pro bono publico"/За обществена полза/. Поклон пред паметта им и делата им!
Най-малкото поне ще се спомене за онова, що се зове народно самосъзнание и гордост от факта , че сме българи, самосъхранили се през вековете с тяхна помощ и заслуги. И след като като заговорих за заслуги сега е уместно да въведа и едно име-Александър Георгиев-Коджакафалията.Той не е бил будител в прекия смисъл на думата, но за благодеятел или личност "pro bono publico" мисля, че напълно припокрива дефиницията за това с делата си.
Всъщност кой е той?
Александър Георгиев-Коджакафалията се родил около 1830 г. в с.Зидарово. Останал сираче 5-годишен, вуйчо му Димитър го прибрал при шестте си деца и го осиновил въпреки немотията. Сирачето пасяло козите за залък хляб. Александър идва в Бургас с братовчед си Янчо, който дълго след това ще е единственият му близък човек и ще живее с него под един покрив. Били само на 13 години, когато се цанили за чираци в абаджийска работилница. Пестели всяко левче, със заделеното наели дюкянче, където сега е Икономическият техникум, близо до пристанището. Там почнали да продават всякакви стоки - пирони, газ, селскостопанска техника. Заради ниските цени, от цялата турска кааза пазарели от двамата братовчеди. По това време били 18-годишни. Тръгнали и първите поръчки за доставка на материали и храни за акостиращите на бургаското скеле военни кораби. Било около 1850 г., пристанище още нямало. Тогава започва и бурното развитие на рибарското селище, което се оформяло като основно място за износ на селскостопанска продукция и сол.В процеса на развиване на бизнеса си той е
усвоил перфектно 6 езика, но си останал писмовно неграмотен .
Прозвището Коджакафалия получил не само заради голямата глава, но и заради феноменалната си памет. Той помнел всяка сделка, оборотите и печалбите от дюкяните, знаел на кого колко да плати от 150-те си калфи и чираци. Сам ги обучавал , а честните и достойните от тях по-късно правел свои съдружници. Построил десетки ханове, фабрики, магазини. Бил най-влиятелният българин в Бургаско, консулите на другите държави отсядали само в неговите имоти.
Въпреки завидните си богатства и положение до края на живота си Коджакафалията не свалил селските дрехи от скромност, 40 години живял в една складова стаичка под стълбите между първия и втория етаж на сградата с големия магазин на ул."Фердинандова", в пресечката към пазар "Краснодар". Отгоре се ширяло семейството на братовчед му Янчо. Стаичката, която ползвал за жилище, била широка и висока 1,5 м и дълга 2 м. Освен за дъсченото легло в нея имало място само за едно кандило над главата.
Така този изключителен човешки дух изкарал земния си път в услуга на бедните и нуждаещите се от помощ. Само веднъж, вече на преклонна възраст той се оплакал, че има голям грях. Казал го не пред свещеник, а пред една стара жена: "Прекалено много измъчих тялото си, а душата ми не иска да прости".Но за това емоционалното и чисто човешкото после. Или пък защо не сега?
"Той беше кротък и тих по природа, простодушен и милостив, но и партизанин на имането, защото само с труд и лишения беше придобил богатствата си". Такъв го помнят съвременниците му, такъв е описан Коджакафалията и в малката книжчица, издадена след смъртта му от местен учител. Трудолюбието и вегетарианството му били пословични. Ала животът му преминал в самота. Така и не създал семейство. Някои твърдят, че дори умрял девствен. Но не бил женомразец, 80 на сто от имената в списъците на получилите земи от Коджакафалията, са на жени. Философията му била, че мъжката част от семейството е по-склонна да пропилее или изпие имота, затова на мъжете според него не можело да се разчита. Известна е причината защо е останал незадомен. На младини Коджакафалията харесал красива мома от Бургас. До сватба не стигнали, защото тя му разкрила, че ще вземе братовчед му Янчо.Това признание дълбоко наранило честолюбивия човек и изглежда е имало огромно значение, за да остане до края на живота си сам.
Въпреки това бизнесът му се основавал на :
зрелостта на големият ум, натрупаният опит и човечните черти на характера: простота в обноските, нравственост, скромност, и пословично трудолюбие. За 50 години труд спечелва над 1000 декара земя, 7 магазина, много къщи, ханове и други. От огромните блага, които е придобил със своя труд и способности , за себе си е употребил нищожна частица, а грамадната част е отдал на обществото. Има ли друг бургазлия, който да е раздал дворни места за подслоняване на повече от 600 бежански и безимотни семейства, а самият той близо 40 години да е преживял в стаичка,наподобяваща дупка?
Освен раздаваните дворни места , на които той финансирал и изграждал тъй наречените "шеронски къщи"/ едноетажни къщички, с 2-3 стаи и вход по средата. /, бургаският благодетел направил дарения и много постройки: къщи, дюкяни, ханове и пр. , които завещал на църкви, училища, болници, и благотворителни организации. Между тях са: българската болница "Евлоги Георгиев" в Цариград, българската църква "Св.св. Кирил и Методий" в гр. Бургас, дюлгерлийските български църква и училище, женското дружество "Милосърдие". Александър Георгиев дарява по равни суми на българската, арменската и католическите църкви, турската джамия и еврейската хавра.
С което доказва своята космополитна благодеятелност още тогава в края на 19 и началото на 20 век!
По любопитното е обаче какво той е завещал на Бургас:
Неговото благодеяние е не по-малко по своя размер и нравствена стойност от даренията на Евлоги и Христо Георгиеви,от това на д-р Петър Берон и Васил Априлов. Върху земите на Коджакафалията днес са разположени две трети от централната градска част на Бургас, почти целият Приморски парк, комплексите "Бр.Миладинови", "Лазур", "Зорница", близо 90 на сто от сградите в Северната промишлена зона, които са строени след национализацията. Ако Коджакафалията не беше раздавал земята си на бедните, заселването в този район и обликът на съвременен Бургас просто биха били немислими.
Ето и извадки от това негово дарение под формата на апел:
"На почитаемия Общински съвет е известно, че искам да облекча положението на бедните в Бургас. Особено ония, дето нямат собствени къщи и средства да плащат наеми. При подаряването на тези места се явиха още около 350 бедни и безимотни и искат да им дам места, затова моля техническите власти да парцелират на дворища и част от нивите ми извън града. На по 180-300 кв.м, и то още днес - заради бедните просители."
Това е казано в едно от малкото останали автентични писма на Коджакафалията до общинските власти през 1911 г. - две години преди мистериозната му кончина. Той вече е раздал стотици хиляди златни лева за построяването на сиропиталища, старчески домове, болници, пощи и за църквата. Сам е покрил разходите по съставянето на новия регулационен план на града в Министерството по благоустройството, платил и строежа на цялата инфраструктура в новите квартали. Същата година благодетелят застава пред нотариус и прави най-голямото завещание в българската история. То е на обща стойност 25 млн.златни лева. И това са само недвижими имоти - земя и сгради. Между най-облагодетелстваните в това завещание се оказва църквата "Св.Св. Кирил и Методий". Тя наследява плодоползването на половината от нивите и дюкяните му. Малцина бургазлии знаят, че завещаното е под условие - да се ползват само плодовете от имотите. Църквата нямала право да ги отчуждава. Изпълнителите на завещанието трябвало
"всяка година , докато свят светува, да раздават в Страстната седмица преди Коледа събраните пари на бедните, без разлика от народност и вероизповедание, на всеки, кой каквато нужда има".
Такава е била изричната воля на благодетеля!
А какво е станало в последствие с даренията му след неговата смърт ? Ами ще прочетете в част 2-ра.
фактологията е от тук
Най-малкото поне ще се спомене за онова, що се зове народно самосъзнание и гордост от факта , че сме българи, самосъхранили се през вековете с тяхна помощ и заслуги. И след като като заговорих за заслуги сега е уместно да въведа и едно име-Александър Георгиев-Коджакафалията.Той не е бил будител в прекия смисъл на думата, но за благодеятел или личност "pro bono publico" мисля, че напълно припокрива дефиницията за това с делата си.
Всъщност кой е той?
Александър Георгиев-Коджакафалията се родил около 1830 г. в с.Зидарово. Останал сираче 5-годишен, вуйчо му Димитър го прибрал при шестте си деца и го осиновил въпреки немотията. Сирачето пасяло козите за залък хляб. Александър идва в Бургас с братовчед си Янчо, който дълго след това ще е единственият му близък човек и ще живее с него под един покрив. Били само на 13 години, когато се цанили за чираци в абаджийска работилница. Пестели всяко левче, със заделеното наели дюкянче, където сега е Икономическият техникум, близо до пристанището. Там почнали да продават всякакви стоки - пирони, газ, селскостопанска техника. Заради ниските цени, от цялата турска кааза пазарели от двамата братовчеди. По това време били 18-годишни. Тръгнали и първите поръчки за доставка на материали и храни за акостиращите на бургаското скеле военни кораби. Било около 1850 г., пристанище още нямало. Тогава започва и бурното развитие на рибарското селище, което се оформяло като основно място за износ на селскостопанска продукция и сол.В процеса на развиване на бизнеса си той е
усвоил перфектно 6 езика, но си останал писмовно неграмотен .
Прозвището Коджакафалия получил не само заради голямата глава, но и заради феноменалната си памет. Той помнел всяка сделка, оборотите и печалбите от дюкяните, знаел на кого колко да плати от 150-те си калфи и чираци. Сам ги обучавал , а честните и достойните от тях по-късно правел свои съдружници. Построил десетки ханове, фабрики, магазини. Бил най-влиятелният българин в Бургаско, консулите на другите държави отсядали само в неговите имоти.
Въпреки завидните си богатства и положение до края на живота си Коджакафалията не свалил селските дрехи от скромност, 40 години живял в една складова стаичка под стълбите между първия и втория етаж на сградата с големия магазин на ул."Фердинандова", в пресечката към пазар "Краснодар". Отгоре се ширяло семейството на братовчед му Янчо. Стаичката, която ползвал за жилище, била широка и висока 1,5 м и дълга 2 м. Освен за дъсченото легло в нея имало място само за едно кандило над главата.
Така този изключителен човешки дух изкарал земния си път в услуга на бедните и нуждаещите се от помощ. Само веднъж, вече на преклонна възраст той се оплакал, че има голям грях. Казал го не пред свещеник, а пред една стара жена: "Прекалено много измъчих тялото си, а душата ми не иска да прости".Но за това емоционалното и чисто човешкото после. Или пък защо не сега?
"Той беше кротък и тих по природа, простодушен и милостив, но и партизанин на имането, защото само с труд и лишения беше придобил богатствата си". Такъв го помнят съвременниците му, такъв е описан Коджакафалията и в малката книжчица, издадена след смъртта му от местен учител. Трудолюбието и вегетарианството му били пословични. Ала животът му преминал в самота. Така и не създал семейство. Някои твърдят, че дори умрял девствен. Но не бил женомразец, 80 на сто от имената в списъците на получилите земи от Коджакафалията, са на жени. Философията му била, че мъжката част от семейството е по-склонна да пропилее или изпие имота, затова на мъжете според него не можело да се разчита. Известна е причината защо е останал незадомен. На младини Коджакафалията харесал красива мома от Бургас. До сватба не стигнали, защото тя му разкрила, че ще вземе братовчед му Янчо.Това признание дълбоко наранило честолюбивия човек и изглежда е имало огромно значение, за да остане до края на живота си сам.
Въпреки това бизнесът му се основавал на :
зрелостта на големият ум, натрупаният опит и човечните черти на характера: простота в обноските, нравственост, скромност, и пословично трудолюбие. За 50 години труд спечелва над 1000 декара земя, 7 магазина, много къщи, ханове и други. От огромните блага, които е придобил със своя труд и способности , за себе си е употребил нищожна частица, а грамадната част е отдал на обществото. Има ли друг бургазлия, който да е раздал дворни места за подслоняване на повече от 600 бежански и безимотни семейства, а самият той близо 40 години да е преживял в стаичка,наподобяваща дупка?
Освен раздаваните дворни места , на които той финансирал и изграждал тъй наречените "шеронски къщи"/ едноетажни къщички, с 2-3 стаи и вход по средата. /, бургаският благодетел направил дарения и много постройки: къщи, дюкяни, ханове и пр. , които завещал на църкви, училища, болници, и благотворителни организации. Между тях са: българската болница "Евлоги Георгиев" в Цариград, българската църква "Св.св. Кирил и Методий" в гр. Бургас, дюлгерлийските български църква и училище, женското дружество "Милосърдие". Александър Георгиев дарява по равни суми на българската, арменската и католическите църкви, турската джамия и еврейската хавра.
С което доказва своята космополитна благодеятелност още тогава в края на 19 и началото на 20 век!
По любопитното е обаче какво той е завещал на Бургас:
Неговото благодеяние е не по-малко по своя размер и нравствена стойност от даренията на Евлоги и Христо Георгиеви,от това на д-р Петър Берон и Васил Априлов. Върху земите на Коджакафалията днес са разположени две трети от централната градска част на Бургас, почти целият Приморски парк, комплексите "Бр.Миладинови", "Лазур", "Зорница", близо 90 на сто от сградите в Северната промишлена зона, които са строени след национализацията. Ако Коджакафалията не беше раздавал земята си на бедните, заселването в този район и обликът на съвременен Бургас просто биха били немислими.
Ето и извадки от това негово дарение под формата на апел:
"На почитаемия Общински съвет е известно, че искам да облекча положението на бедните в Бургас. Особено ония, дето нямат собствени къщи и средства да плащат наеми. При подаряването на тези места се явиха още около 350 бедни и безимотни и искат да им дам места, затова моля техническите власти да парцелират на дворища и част от нивите ми извън града. На по 180-300 кв.м, и то още днес - заради бедните просители."
Това е казано в едно от малкото останали автентични писма на Коджакафалията до общинските власти през 1911 г. - две години преди мистериозната му кончина. Той вече е раздал стотици хиляди златни лева за построяването на сиропиталища, старчески домове, болници, пощи и за църквата. Сам е покрил разходите по съставянето на новия регулационен план на града в Министерството по благоустройството, платил и строежа на цялата инфраструктура в новите квартали. Същата година благодетелят застава пред нотариус и прави най-голямото завещание в българската история. То е на обща стойност 25 млн.златни лева. И това са само недвижими имоти - земя и сгради. Между най-облагодетелстваните в това завещание се оказва църквата "Св.Св. Кирил и Методий". Тя наследява плодоползването на половината от нивите и дюкяните му. Малцина бургазлии знаят, че завещаното е под условие - да се ползват само плодовете от имотите. Църквата нямала право да ги отчуждава. Изпълнителите на завещанието трябвало
"всяка година , докато свят светува, да раздават в Страстната седмица преди Коледа събраните пари на бедните, без разлика от народност и вероизповедание, на всеки, кой каквато нужда има".
Такава е била изричната воля на благодетеля!
А какво е станало в последствие с даренията му след неговата смърт ? Ами ще прочетете в част 2-ра.
фактологията е от тук
Имало е такива българи.
Тонино,имало е да.Благодарение на тях и делата им ние сме се съхранили като народ,като едно цяло.Обаче ,както и ще се види в следващата част ,"няма неотмъстено добро".
Здравейте Savlena,проучването ви е чудесно.Бихте ли дали разрешение да го публикувам в едно ново списание http://www.sobstvenik.com/ в раздел История
Здравейте,Ангел!Поласкана съм от вниманието Ви насочено към блога ми и тази статия.Отговарям Ви от тук, тъй като не открих имейл,а профилът Ви ,от който сте ми писали ,не ми се зарежда.Прегледах електронното Ви списание,от което ме впечатли още началната Ви визитка с този пасаж :"Собственик е списание за имоти.
Но не за чуждите, непродадените или некупените.За собствените, съхранените, наследените, изгладуваните.".
Да,аз давам съгласието си да публикувате тази статия,но с една уговорка.Както съм посочила най-отдолу и в двете части на материала,аз съм ползувала друг електронен източник за основната фактология.А тя е доста голям труд като обем ,време и издирване.
Моята заслуга в случая е скромна и се състои в това,че систематизирах данните и сухата материя с малко по-лично и лирично пристрастие като бургазлийка .Постарах се от наглед леко скучен и документален разказ да му придам едно ново и малко по-съвременно и интригуващо звучене с цел да се прочете от по-младите дори и от мен,които много малко или почти нищо не знаят ,както за историята на града ни,така и за великите личности и наши съграждани, на които сме били и си оставаме длъжници.Впрочем обработвам и друг един подобен материал за още дарители и благодеятели на Бургас,който скоро ще публикувам.
Ще съм Ви благодарна ,ако ми оставите линк тук на вече публикувания при Вас материал.
Лека,слънчева и успешна седмица!
Впрочем пропуснах да спомена,че можете да ми пишете и на имейла ми : savlena@abv.bg