Фактите:
Коджакафалията е намерен мъртъв в скромната си стаичка от прислужник на 15 юли 1913 г, на разсъмване. По устата му имало обилни следи от пяна. Смъртта била внезапна. Разгласяват я веднага изпълнителят на завещанието, окръжният съдия Лазар Гавалюгов и търговецът Георги Жечков. Погребението е обявено за 10 часа на другия ден. Странно е, че не е викано вещо медицинско лице, което да констатира причината за смъртта, макар у нас вече да е била въведена съдебномедицинската практика. Още повече, че е заварен мъртъв сам най-богатият и почитан човек в Югоизточна България. Липсва полицейски протокол от опис на имуществото и касите му. По сведения на очевидци ден преди да си отиде, Коджакафалията посетил в отлично здраве ранен от войната армеец в болницата. През последните дни от живота си, той започнал да представя в средите на големците своя племенник Стоян Ахмаков. Момчето завършило гимназия, било начетено и добре се справяло с търговските дела. Видно било, че Коджакафалията го готви за свой наследник.
Мистериите:
По исторически данни, веднага след погребението му касата с нотариалните актове за имотите му вън от дарението и торба с жълтици са изчезнали безследно. Години по-късно сейфът се е появил отворен и празен в църквата "Св.Св.Кирил и Методий". В този вид касата се пази като исторически паметник в храма.
Месец след пищното погребение, на което се стекъл и плакал цял Бургас, пожар унищожил архива на бургаския съд. Полицията не издирила подпалвача. Запазен е обаче писмен документ, според който през 1920 г. съдия Гавалюгов е поискал от нотариата да му се признае личното право на собственост върху дарените на църквата имоти, в качеството си на член на църковното настоятелство. Нотариусът изпълнил задълженията си, направил обстоятелствена проверка по искането на Гавалюгов, но отказал да му признае исканите права. Въпреки това, погазвайки законовите разпоредби и завещателната забрана на Коджакафалията
да не се извършват прехвърлителни сделки с наследството,
църковното настоятелство започва масова разпродажба на имотите. В дома на единствения му пряк наследник Венко Величков, който за жалост също вече е покойник, са запазени писмени доказателства как на Поземлената комисия са раздавани подкупи, за да действа по-бързо с парцелирането на земеделските земи. Парите от продажбите духовниците внасяли в т.нар. фонд "Ал.Г.Коджакафалията". Лихвите от натрупаните суми отивали за възнаграждения на поповете и членовете на настоятелството. 9 септември 1944-а заварил в банката само главницата от 909 хил.златни лева които пък комунистите конфискували в полза на народната власт.
През 20-те години на миналия век църквата е обявявала непрекъснати търгове и продавала земите. В един момент обаче се оказало, че всички купувачи са измамени, защото не можели да придобият нотариални актове. Те се вдигнали на бунт, размириците пред божия храм станали нетърпими. Това са факти, които могат да бъдат потвърдени от съвременниците на тези събития, а такива до преди няколко години все още имаше сред живите. Техните спомени са подробно описани в книгата, която Венко Величков бил подготвил за печат, но за която така и не намерил спонсор.
Документалният му проучвателен труд обхващал и образуваното в наши дни дело във Върховния административен съд, където се търсеха сведения за смъртта и изчезналите крепостни актове на Коджакафалията. Още не е доказано колко души са се облажили с парите на дарителя и дали има отровител. Чрез съда Величков и още двайсетината непреки наследници на Коджакафалията били поискали съдействие от рода Гавалюгови и рода Жечкови, чиито предци са били изпълнители на изчезналото завещание. И двете фамилии са декларирали, че у тях не се пази нищо, което би могло да помогне за разкриването на истината.
"Аз не хвърлям директни обвинения, но има съмнения, че властите умишлено не са свършили работата си, в голямото разграбване след погребението са се включили съдии, нотариуси и поне двама от кметовете", споделя в книгата си Величков.
Заради масовите недоволства на измамените купувачи на земя, общината и съдът измислили междинен вариант и раздали разписки на новите собственици, които не били нотариални актове, но удостоверявали, че те са единствените владетели на парцелите.
Обществото:
В голямото си завещание Коджакафалията предвидил средства дори
за собственото си погребение и паметника,
така че да не ощети никого. Инициативен комитет издигнал монумент от най-скъпия мрамор и гранит, който можел да се намери в Европа, а гробът бил ограден с луксозен парапет. Проектът бил на известния италиански архитект Рикардо Таскони, който проектирал и Приморския парк в града. Александър Георгиев бил погребан на най-видното място в тогавашните християнски гробища, до църквата "Св.Ив.Рилски" и с лице към новата главна улица.
Една вечер през 1950 г. комунистическата управа на Бургас изпратила няколко работници да разрушат мраморния християнски кръст и горната част от плочата заедно с ограждението. Целта на погрома била да се заличи споменът за "кулака-богаташ". Постаментът преместили малко по-нагоре, пред сградата на механотухникума, на него изписали името на Георги Димитров, отгоре поставили бюста му.
Тук ще предоставя някои мои снимки от личните ми обследвания относно местоположението на въпросния монумент. Вече бившо местоположение , както ще се уверите от снимките:
Така е изглеждала фасадата на Техникума по механотехника, носещ името на вожда и пред чията сграда е бил поставен монумента с две лица -предното с името на Г.Димитров,а задното с името на Коджакафалията./вижте ограденото в долния десен ъгъл място/
А така изглежда днес същата сграда
и мястото от двора, където до скоро стоеше този плячкосан и "употребен" за по "велики цели" постамент :
Опитах се да вляза във вътрешността на двора с тайната надежда да открия дори камъче или следи от последното местопребиваване на паметника с две лица, но открих това:
Което е напълно обеснимо с оглед на опазване на така добре оформените тревни площи в двора на техникума.
А сега нека се върнем в онези години на тоталитаризъм и да проследим действията на обществото, общинските власти и хората до наши дни.
Узнали за светотатството, хората от квартала заедно с отец Кършев от храма "Св.Иван Рилски" изровили преди да се разсъмне костите на дарителя и ги събрали в торбичка. Повече от десет години ги укривали в църквата, защото ОК на БКП -гр.Бургас забранил те да бъдат погребани. Едва през 1970 г., когато се строели новите гробища на изхода за Слънчев бряг, отец Кършев успял да издейства скромно място и да зарови костите.
В наши дни:
След падането на тоталитарния режим, Общинският съвет в Бургас прави няколко опита да възстанови паметника. В решение на редовна сесия с протокол №27 от 29.11.1992г. е записано: "Да се издири и повторно монтира паметникът на Ал.Г.Коджакафалията."
С друго решение от 30.11.98г. даже е "включена целево в бюджета на общината за 1999-а сумата от 500 000 лв. за обявяване на конкурс за проектиране на паметника на Коджакафалията."
В навечерието на 6-и декември през 2006г.- празника на Бургас, близо до парадния вход на Свободния университет в центъра на града трябвало да се извиси паметник на един от големите български благодетели - Александър Георгиев-Коджакафалията. И с този жест бургазлии да поправят една голяма грешка в българската история - поругаването на паметта му от комунистическата власт в средата на 60-те години на миналия век , когато монументът е бил разрушен, ажурените му огради смачкани, а луксозният мраморен постамент изтръгнат и сложен 200 метра встрани - за да се монтира върху него ... бюст на коминтерновския вожд Георги Димитров.
Предложението за възстановяване на оригиналния паметник дошло през пролетта на 2006г. от ректора на университета проф.Петко Чобанов. Той призовал Общинския съвет да промени частично плана в тази част от центъра, за да се оформи малко площадче, на което да се извиси отново паметникът на човека, наричан още приживе Бащата на Бургас. Ректорът се позовал на документи и стари карти, според които е изчислено, че точно на това място, от което се разкрива панорама към главната улица "Александровска" до площад "Тройката", с почестите на целия град през 1913 г. е бил погребан великият българин.
"Сградата на БСУ е построена върху земя, дарена от Коджакафалията на бургазлии и това ни дава основание да се чувстваме исторически приемници на неговото дело, академичното ръководство щеше да поеме всички разходи по издаването на разрешителните книжа, както и строителните дейности, за съжаление не бях разбран от общинските съветници, които отхвърлиха молбата ми, водени от частни и партийни интереси", казва ректорът.
Тук е редно все пак да спомена и един жест в памет на този велик българин и наш съгражданин. Дворът на Домът за деца и юноши, носещ името на своя основател и дарител Александър Георгиев – Коджакафалията , е скътал барелеф, изработен безвъзмездно през 1997 г. от скулптура Атанас Стоянов.
Но до ден-днешен нов паметник не е построен, нито е възстановен старият.
И вместо да издигнем паметник на признателността извършваме само една заупокойна панахида:
Тази година преди 15 юли, когато се навършиха 97 години от смъртта на най-големия благодетел за Бургас Александър Георгиев-Коджакафалията, е направен малък опит за измиване на гузната съвест на Община Бургас и обществото. По този повод на гроба на именития българин е отслужена панихида в Гробищен парк-Бургас от Община Бургас, като за целта още в края на миналата година кметът Димитър Николов се разпоредил паметникът при гроба на Коджакафалията, който дълги години бе занемарен, да бъде реставриран, а пространството около него облагородено. Снимката на сегашния надгробен камък може да видите тук.
И с това се приключва актът на признателност . Бургазлии вече могат да крачат денем с гордо вдигната глава по улиците на града, въздигнат и съграден /почти 2/3 /с делата и средствата на този велик българин, а вечер да заспиват спокойно с пречистената си съвест.
Снимка на проектът за разширение на тогавашния Бургас с дарените земи и терени от Коджакафалията.
Част от фактологията е от тук
Коджакафалията е намерен мъртъв в скромната си стаичка от прислужник на 15 юли 1913 г, на разсъмване. По устата му имало обилни следи от пяна. Смъртта била внезапна. Разгласяват я веднага изпълнителят на завещанието, окръжният съдия Лазар Гавалюгов и търговецът Георги Жечков. Погребението е обявено за 10 часа на другия ден. Странно е, че не е викано вещо медицинско лице, което да констатира причината за смъртта, макар у нас вече да е била въведена съдебномедицинската практика. Още повече, че е заварен мъртъв сам най-богатият и почитан човек в Югоизточна България. Липсва полицейски протокол от опис на имуществото и касите му. По сведения на очевидци ден преди да си отиде, Коджакафалията посетил в отлично здраве ранен от войната армеец в болницата. През последните дни от живота си, той започнал да представя в средите на големците своя племенник Стоян Ахмаков. Момчето завършило гимназия, било начетено и добре се справяло с търговските дела. Видно било, че Коджакафалията го готви за свой наследник.
Мистериите:
По исторически данни, веднага след погребението му касата с нотариалните актове за имотите му вън от дарението и торба с жълтици са изчезнали безследно. Години по-късно сейфът се е появил отворен и празен в църквата "Св.Св.Кирил и Методий". В този вид касата се пази като исторически паметник в храма.
Месец след пищното погребение, на което се стекъл и плакал цял Бургас, пожар унищожил архива на бургаския съд. Полицията не издирила подпалвача. Запазен е обаче писмен документ, според който през 1920 г. съдия Гавалюгов е поискал от нотариата да му се признае личното право на собственост върху дарените на църквата имоти, в качеството си на член на църковното настоятелство. Нотариусът изпълнил задълженията си, направил обстоятелствена проверка по искането на Гавалюгов, но отказал да му признае исканите права. Въпреки това, погазвайки законовите разпоредби и завещателната забрана на Коджакафалията
да не се извършват прехвърлителни сделки с наследството,
църковното настоятелство започва масова разпродажба на имотите. В дома на единствения му пряк наследник Венко Величков, който за жалост също вече е покойник, са запазени писмени доказателства как на Поземлената комисия са раздавани подкупи, за да действа по-бързо с парцелирането на земеделските земи. Парите от продажбите духовниците внасяли в т.нар. фонд "Ал.Г.Коджакафалията". Лихвите от натрупаните суми отивали за възнаграждения на поповете и членовете на настоятелството. 9 септември 1944-а заварил в банката само главницата от 909 хил.златни лева които пък комунистите конфискували в полза на народната власт.
През 20-те години на миналия век църквата е обявявала непрекъснати търгове и продавала земите. В един момент обаче се оказало, че всички купувачи са измамени, защото не можели да придобият нотариални актове. Те се вдигнали на бунт, размириците пред божия храм станали нетърпими. Това са факти, които могат да бъдат потвърдени от съвременниците на тези събития, а такива до преди няколко години все още имаше сред живите. Техните спомени са подробно описани в книгата, която Венко Величков бил подготвил за печат, но за която така и не намерил спонсор.
Документалният му проучвателен труд обхващал и образуваното в наши дни дело във Върховния административен съд, където се търсеха сведения за смъртта и изчезналите крепостни актове на Коджакафалията. Още не е доказано колко души са се облажили с парите на дарителя и дали има отровител. Чрез съда Величков и още двайсетината непреки наследници на Коджакафалията били поискали съдействие от рода Гавалюгови и рода Жечкови, чиито предци са били изпълнители на изчезналото завещание. И двете фамилии са декларирали, че у тях не се пази нищо, което би могло да помогне за разкриването на истината.
"Аз не хвърлям директни обвинения, но има съмнения, че властите умишлено не са свършили работата си, в голямото разграбване след погребението са се включили съдии, нотариуси и поне двама от кметовете", споделя в книгата си Величков.
Заради масовите недоволства на измамените купувачи на земя, общината и съдът измислили междинен вариант и раздали разписки на новите собственици, които не били нотариални актове, но удостоверявали, че те са единствените владетели на парцелите.
Обществото:
В голямото си завещание Коджакафалията предвидил средства дори
за собственото си погребение и паметника,
така че да не ощети никого. Инициативен комитет издигнал монумент от най-скъпия мрамор и гранит, който можел да се намери в Европа, а гробът бил ограден с луксозен парапет. Проектът бил на известния италиански архитект Рикардо Таскони, който проектирал и Приморския парк в града. Александър Георгиев бил погребан на най-видното място в тогавашните християнски гробища, до църквата "Св.Ив.Рилски" и с лице към новата главна улица.
Една вечер през 1950 г. комунистическата управа на Бургас изпратила няколко работници да разрушат мраморния християнски кръст и горната част от плочата заедно с ограждението. Целта на погрома била да се заличи споменът за "кулака-богаташ". Постаментът преместили малко по-нагоре, пред сградата на механотухникума, на него изписали името на Георги Димитров, отгоре поставили бюста му.
Тук ще предоставя някои мои снимки от личните ми обследвания относно местоположението на въпросния монумент. Вече бившо местоположение , както ще се уверите от снимките:
Така е изглеждала фасадата на Техникума по механотехника, носещ името на вожда и пред чията сграда е бил поставен монумента с две лица -предното с името на Г.Димитров,а задното с името на Коджакафалията./вижте ограденото в долния десен ъгъл място/
А така изглежда днес същата сграда
и мястото от двора, където до скоро стоеше този плячкосан и "употребен" за по "велики цели" постамент :
Опитах се да вляза във вътрешността на двора с тайната надежда да открия дори камъче или следи от последното местопребиваване на паметника с две лица, но открих това:
Което е напълно обеснимо с оглед на опазване на така добре оформените тревни площи в двора на техникума.
А сега нека се върнем в онези години на тоталитаризъм и да проследим действията на обществото, общинските власти и хората до наши дни.
Узнали за светотатството, хората от квартала заедно с отец Кършев от храма "Св.Иван Рилски" изровили преди да се разсъмне костите на дарителя и ги събрали в торбичка. Повече от десет години ги укривали в църквата, защото ОК на БКП -гр.Бургас забранил те да бъдат погребани. Едва през 1970 г., когато се строели новите гробища на изхода за Слънчев бряг, отец Кършев успял да издейства скромно място и да зарови костите.
В наши дни:
След падането на тоталитарния режим, Общинският съвет в Бургас прави няколко опита да възстанови паметника. В решение на редовна сесия с протокол №27 от 29.11.1992г. е записано: "Да се издири и повторно монтира паметникът на Ал.Г.Коджакафалията."
С друго решение от 30.11.98г. даже е "включена целево в бюджета на общината за 1999-а сумата от 500 000 лв. за обявяване на конкурс за проектиране на паметника на Коджакафалията."
В навечерието на 6-и декември през 2006г.- празника на Бургас, близо до парадния вход на Свободния университет в центъра на града трябвало да се извиси паметник на един от големите български благодетели - Александър Георгиев-Коджакафалията. И с този жест бургазлии да поправят една голяма грешка в българската история - поругаването на паметта му от комунистическата власт в средата на 60-те години на миналия век , когато монументът е бил разрушен, ажурените му огради смачкани, а луксозният мраморен постамент изтръгнат и сложен 200 метра встрани - за да се монтира върху него ... бюст на коминтерновския вожд Георги Димитров.
Предложението за възстановяване на оригиналния паметник дошло през пролетта на 2006г. от ректора на университета проф.Петко Чобанов. Той призовал Общинския съвет да промени частично плана в тази част от центъра, за да се оформи малко площадче, на което да се извиси отново паметникът на човека, наричан още приживе Бащата на Бургас. Ректорът се позовал на документи и стари карти, според които е изчислено, че точно на това място, от което се разкрива панорама към главната улица "Александровска" до площад "Тройката", с почестите на целия град през 1913 г. е бил погребан великият българин.
"Сградата на БСУ е построена върху земя, дарена от Коджакафалията на бургазлии и това ни дава основание да се чувстваме исторически приемници на неговото дело, академичното ръководство щеше да поеме всички разходи по издаването на разрешителните книжа, както и строителните дейности, за съжаление не бях разбран от общинските съветници, които отхвърлиха молбата ми, водени от частни и партийни интереси", казва ректорът.
Тук е редно все пак да спомена и един жест в памет на този велик българин и наш съгражданин. Дворът на Домът за деца и юноши, носещ името на своя основател и дарител Александър Георгиев – Коджакафалията , е скътал барелеф, изработен безвъзмездно през 1997 г. от скулптура Атанас Стоянов.
Но до ден-днешен нов паметник не е построен, нито е възстановен старият.
И вместо да издигнем паметник на признателността извършваме само една заупокойна панахида:
Тази година преди 15 юли, когато се навършиха 97 години от смъртта на най-големия благодетел за Бургас Александър Георгиев-Коджакафалията, е направен малък опит за измиване на гузната съвест на Община Бургас и обществото. По този повод на гроба на именития българин е отслужена панихида в Гробищен парк-Бургас от Община Бургас, като за целта още в края на миналата година кметът Димитър Николов се разпоредил паметникът при гроба на Коджакафалията, който дълги години бе занемарен, да бъде реставриран, а пространството около него облагородено. Снимката на сегашния надгробен камък може да видите тук.
И с това се приключва актът на признателност . Бургазлии вече могат да крачат денем с гордо вдигната глава по улиците на града, въздигнат и съграден /почти 2/3 /с делата и средствата на този велик българин, а вечер да заспиват спокойно с пречистената си съвест.
Снимка на проектът за разширение на тогавашния Бургас с дарените земи и терени от Коджакафалията.
Част от фактологията е от тук
