Ах, морето... ах, морето в мен остава

Тази ми публикация няма да е нещо красиво или пък музикално, нещо възвишено и емоционално галещо, каквито са слайдовете ми или стиховете, които подбирам. Няма да бъде и мъдрост или притча. Тя ще бъде една кратка ретроспекция и равносметка за живота ми през изтичащата вече 2010г.



снимката е от тук

Няма да задълбавам с длетото в душата си, а само ще систематизирам за себе си годината на три основни периода:

І-ви период:

Наивистичния и работохоличния /можете да си припомните ето тук/, когато вярвах в успеха на една обречена на смърт фирма, в която работех. Дадох всичко от себе си, особено през месеците февруари и март, а получих жълти стотинки и потупване по рамото, като материален и морален еквивалент. Дори и леко смъмряне, че вдигам много „пара” около разпределението на печалбата. Защото , както е почти навсякъде у нас, където има активно работещи има и пасивно стоящи. Или с други думи-симуланти на работа, но вземащи от общия кюп. И в този, а и в друг смисъл, фирмата ни бе вече обречена на една предизвестена смърт.

ІІ-ри период:

Ликвидацията или решението за нея през месец май на акционерно събрание./ето тук/ Естествен е ходът и решението на крупните акционери. Те предпочетоха да спасят минималните си начални вложения и да извлекат облаги от остатъците и бъдещи заплащания на нашия труд. А хората, специалистите? Ама моля ви се...”какво тук значи някаква си личност?”.

И дойде моментът на очакването. Почти същото , като това на осъдения на смърт...Броиш всеки изтичащ ден, безнадеждно ровиш в обявите за работа в нета или питаш познати и приятели. А навън е лято. Но на теб нито ти е до морето, нито до мисли за релакс или почивка. Единствената мисъл е –а сега накъде и как ще си покриваш сметките, вноските по заемите, а храната? И колкото повече мислиш, толкоз по-бързо те обхваща паниката и те наляга една подтискаща депресия от безсилие.

ІІІ-ти период:
/За него май подробно и в детайли все още не съм писала. Навярно, защото бе болна и трудна за мен тема, но и неизбежна, за да мога да затворя и последната страница или илюзия за 2010г. /

Безработицата, или самата мисъл и усещане за нея, те връхлита едва , когато се изправиш пред ТД „Бюро по труда”. За краткост ще го наричам Бюрото. Процедурата там е изпипана и отработена. Отиваш рано, рано някъде към 7,00ч., записваш се в един списък на хвърчащо листче, услужливо предоставено от портиера. Виждаш и под кой номер се записваш все пак. И тъй като служителките започват работа в 8,00ч. , отиваш в близкото кафене да пиеш кафе и да убиеш времето. Когато вратите на това учреждение се отворят, тълпата вече е набъбнала и всеки стиска своите документи , вперил едни блуждаещи очи в същия онзи списък. Прекрачиш ли прага на заветната врата те поема инспекторката, гурото ти за идните месеци, която надлежно описва всичката ти документация, онагледяваща те като работещ до вчера индивид-образование, професия, специализации и допълнителни обучения. Но не те поглежда и като човек...А и защо ли? Конвейрът не чака, той просто си върши работата...да те опише като статистическа единица. А и да те предупреди за санкциите, ако недай си Боже, намериш някаква работа на черно или пък пропуснеш заветната ежемесечна дата за явяване и подпис в Бюрото.

А то Бюрото едно PVC лъскаво, едно облепено с огромни ,почти афиши, съобщения за курсове и преквалификации. Всичките субсидирани с държавни и европейски пари. Реших да си оползотворя времето, като повиша речево ,а и лексикално езиковите си познания по английски език. Обаче , както се оказа, не е за всеки безплатна тази услуга. Работещите, но записали се за такъв езиков курс, за тях той е безплатен и се таксува като подпомагане на специалистите у нас за тяхното езиково усъвършенствуване. Обаче безработният , решил да ползва тази услуга на Бюрото се самофинансира?!? И къде е логиката? Аз ако имам пари да си осигуря това обучение-удоволствие, ще се запиша в по-добър езиков център, нали?

Както и да е, преглътнах и продължих с пръстче да пълзя по своеобразния списък с възможности, цял фототапет. Спрях се на икономическа информатика/или бизнес информатика/. Курс за група от 15 души и протичащ в рамките на 22 учебни дни. Попитах къде да подам заявление и подадох. Приеха ми го даже. И заживях с мисълта,че ще бъда пак „ученичка”.

Сега е моментът да уточня, че въпросните курсове на областен град , като Бургас се провеждат в гр.Царево/?!?/ в специално построена за целта лъскава и помпозна хотелоподобна сграда с доста добро ситуиране до ...морето. Видях я с очите си на една разходка,за която писах ето тук.
Значи поемат ти отоплението , нощувката, обучението, двукратно пътните до Бургас и обратно до Царево, както и режийни за храна на ден по 4 лв. Ако бе в Бургас въпросния център , май разходите за Бюрото биха били значително по-малко...

Единственото „логично” обеснение на този факт би звучало така: „Имали пари, дали ги!” . Но част от тези пари са и нашите-от данъци и такси, плащани в работещия ни период,нали? И биха послужили за обучението на поне още десет или двадесет безработни с блуждаещи очи и свити сърца от неизвестността.

Както и да е...курс не се проведе, защото в края на годината субсидиите свършили. Защо ли?

Обаче иде новата 2011 година. Както казва народът ни : „Нова година, нов късмет!”.