Сянка на птица над късните плажове слиза,
бяга подобно на палав хлапак бриза.
Пясъчни спомени ронят се пак,
вече усещам предесенен знак,
слънцето бавно загръща се в облачна риза.
Все по-студена е всяка вълна,
ала надежда има една...
Ах, морето...
ах, морето в мен остава.
То навярно е,
което ме спасява.
Сянка на птица от морския бряг литна -
сякаш душа на самотен моряк-скитник.
Кой ще опита сега да я спре,
нейно е силното синьо море,
нейния път ще чертаят отгоре звездите.
Бряг си намира всяка вълна
и надежда има една...
Ах, морето...
ах, морето в мен остава.
То навярно е,
което ме спасява...
стих:Иван Ненков
бяга подобно на палав хлапак бриза.
Пясъчни спомени ронят се пак,
вече усещам предесенен знак,
слънцето бавно загръща се в облачна риза.
Все по-студена е всяка вълна,
ала надежда има една...
Ах, морето...
ах, морето в мен остава.
То навярно е,
което ме спасява.
Сянка на птица от морския бряг литна -
сякаш душа на самотен моряк-скитник.
Кой ще опита сега да я спре,
нейно е силното синьо море,
нейния път ще чертаят отгоре звездите.
Бряг си намира всяка вълна
и надежда има една...
Ах, морето...
ах, морето в мен остава.
То навярно е,
което ме спасява...
стих:Иван Ненков
