Какво е любовта за теб приятелю?
Защо е толкоз пусто в твоето сърце?
Къде изгуби своя дух,мечтателю
и ласкав допир не даряват твоите ръце?
Кой толкоз грубо смачка
палитрата на твоята душа ?
Кой младежкия ти порив във вериги окова?
Недей ,недей кори се
за годините от календара
на живота ти изтрити,
за нощите самотни
с неизплакани сълзи пропити!
Животът ти е бил
огърлица от блясък и падения,
но винаги си бил самия Ти
до болка на приятелите предан.
Какво от туй,че мнозина те предадоха?
Какво от туй,че някои те забравиха?
Но все пак и няколко останаха...
Та ти раздаде им живец със пълни шепи,
научи ги на хиляди добри неща-
научи „глухите” да чуват,
в мрака да прогледнат „слепи”.
Приятелю, недей ,недей унива!
Все още имаш много –
талант и нежност
в картините да вложиш ,
тъй както ти умееш-
със страст и сила божия!
Все още имаш много –
любов и топлота,омраза даже
живота е затуй-човек да се докаже!
автор:Савлена
10.11.05г
Бургас
