Палав слънчев лъч рано тази утрин ме погали,
и целуна ме по бузите,челото,очите ми заспали.
Порови се в косите ми ,по голото ми бяло рамо,
и мислите за теб нахлуха внезапно рано.
Ах ,как ми липсваш днес-за минута само!
Какво за теб са двеста километра?
Път далечно-близък и път-прашен .
Поискаш ли ?Ще видиш,
че никак даже не е страшен.
Щом можем в мислите си и в душата
неистово да търсим –ще намерим
средна точка на съдбата ни човешка.
Пресечката им?Тя е точно по средатата!
автор:Савлена
06.2007г.
http://vbox7.com/play:8d0baac9
Благодаря ти ,Анонимен!Вече си го качих в блога и ще си го чета честичко!