Брой вдишвания


Брой вдишвания или моменти,каращи сърцето ни да зачести пулсациите си или поспре за миг...Тези днешни размисли са продиктувани от наниз събития и един коментар на Валентин Михалев към моята предходна статия.Първоначално мислех този уикенд да не пиша,защото това ,което имам да напиша не е лицеприятно и угодно за нечии уши или очи.Визирам нечии страсти,ежби и „борби” в Свежо,то.Публикувам едни мои размисли,записани в тефтерчето преди 5 години във връзка с болестта и последните часове на един скъп за мен човек.Животът е един ,скъпи мои приятели или не,и той трябва да се живее пълноценно и открито,а не задкулисно и боричкайки се за измислени пирови победи.Той трябва да се изживее дори и с видовете маски ,за които писах в стиха ми "Лице".

„И така-изминалата ми седмица премина под мотото –бъди съпричастен и помогни ,с каквото можеш или както можеш.Успоредно с трудовите си ангажименти,имах и един такъв малко по-особен....Да останеш с някой обречен и отписан от лекарите с диагноза рак на панкреаса.Някой,който претърпя 4 операции с единствения лъч надежда и една жена до себе си.Да излъжеш благородно този някой,който умира...Някой ,за когото ти си лъч светъл и надежда, дори и за миг,този миг-днес и сега.Трудно е да лъжеш в такива моменти,защото лъжеш себе си и него-болния.А така ти се иска да си една фея и с вълшебна пръчка да промениш обстоятелствата и отнемеш предсмъртните му болки,които и морфина вече не може.И връщаш лентата назад,изравяш всички хубави моменти и смешни случки в живота си с този човек и успяваш да го разсееш.Вкарваш в лъжливата си идея дори и снимките,запечатали хубавите мигове...До следващия пристъп на предсмъртна агония и болка...И така до заранта и поредната спринцовка с доза надежда.Но тя заранта за него не дойде...Той остана в нощта на съня си с усмивка от живота.”
Доста хора, близки на сърцето ми или по кръв ,изгубих в този живот.Имах и доста ситуации ,в които исках да не съм там на това място и лице в лице с този проблем.Негов,наш ,общ...Нооо...живота е такъв-суров и безмилостен,пълен с наниз от хубави и тежки моменти.Моменти ,които трябва да понесем и да се поучим.И най-важното да не се огънем,да не предадем този,който до последния си дъх ни е вярвал и очаквал.Та за това исках да споделя....Живейте живота си пълноценно и не отдавайте ненужно внимание и емоции на маловажните неща покрай себе си.Живейте сега и тук,но в реала...Виртуалът не е това,от което можем да се поучим или да му позволим да ни нарани.
2 Responses
  1. keti531953 Says:

    Разбирам,какво ти е било тогава...изживях същото с брат ми.Знам как боли...и тази болка остава,макар и не така осезателна,както в началото.Разбрах посланието ти...няма да обръщам внимание на дребните дразги около себе си и ще се радвам на всеки миг,изживян с приятели и близки за мен хора.


  2. Savlena Says:

    Кети,целувки и усмивки !:)))Идат празници с любимите ни хора до нас и онези дето не са сред нас,но са сейфани за винаги в спомените и сърцата ни.