Ех,лице,лице-със тръпчинки две
ти си маската ми весела игрива,
ти и в бръчките на челото ми,поле
страха,болката,тъгата си ми скрило.
Ти си картата на спомените крива,
и защита си ми срещу злобата човешка,
ти платно си ми на усмивката игрива
и убежище потайно на мойте грешки.
Бавничко ти сбръчкваш се,старееш,
ала все тъй ми служиш чинно,вярно.
Но също знам,че грейваш и младееш,
отсреща видиш ли усмивка лъчезарна!
автор:Савлена-2.11.2009г.
провокирано/на место коментар/ от статията "Лице"на Блага
