Един ден госпожа Смит седеше в чакалнята на своя лекар, когато вътре влезе малко момченце с майка си. Момченцето привлече вниманието на госпо-жа Смит, защото имаше черна превръзка на едното око. Учудваща бе явната невъзмутимост, с която понасяше загубата на окото си и тя с интерес го проследи как последва майка си до един стол наблизо.
Този ден лекарят имаше много работа, така че госпожа Смит имаше възможността да заговори майката на момчето, докато то си играеше с войниците си. Отначало седеше мирно и ги редеше на облегалката на стола. После хвърли бегъл поглед към майка си и тихичко се смъкна на пода.
В края на краищата госпожа Смит намери подходящ момент да попита момченцето какво му е на окото. То се замисли над въпроса й, после отвърна като повдигна превръзката,
- Нищо ми няма на окото. Аз съм Пират!-и продължи да си играе.
Госпожа Смит чакаше в кабинета, защото беше изгубила крака си от коляното надолу при автомобилна катастрофа. Днешното и посещение имаше за цел да определи дали раната е зараснала достатъчно, за да и се сложи протеза. Загубата на крака беше съкрушителна. Въпреки, че полагаше всички усилия да бъде силна, тя се чувстваше инвалид. С ума си съзнаваше, че загубата не бива да попречи на по-нататъшния й живот, но емоционално просто не можеше да го преодолее. Лекарят й беше предложил упражнения за визуализация и тя бе опитала, но не можеше да си създаде емоционално приемлив и траен образ. В съзнанието си тя се виждаше като инвалид.
Думата „пират" промени живота й. Моментално се пренесе мислено в друг свят. Видя се преоблечена като Джон Силвър, застанал на палубата на пиратския си кораб. Стоеше с широко разтворени крака - единият дървен. С подпрени на хълбоците ръце, с високо вдигната глава тя гледаше усмихната право в окото на бурята. Ураганният вятър развяваше палтото и косите й. Ледени пръски морска вода хвърчаха над перилата при всяко разбиване на огромните вълни. Корабът се клатеше и стенеше под силния напор на бурята. Но тя стоеше здраво стъпила на крака - горда и неустрашима.
В този миг образът на инвалид в съзнанието й бе заместен и смелостта й се върна отново. Тя погледна момчето, заето с войниците си.След няколко минути сестрата я повика. Докато пазеше равновесие на патериците си, момченцето забеляза ампутирания й крак.
- Ей, госпожо - извика то, - какво ви е на крака?- Майката на момчето щеше да потъне в земята от срам.
Госпожа Смит погледна надолу към скъсения си крак. После се усмихна и рече:
- Нищо. И аз съм пират.
Марджьри Уоли
простото е винаги гениално!!!!
Детската искрена чистота и простота на изказа винаги граничи с гениалност,но ние сме вечно заети от собствените си "велики" мисли ,за да чуем Детето.
„Всяко дете донякъде е гений, и всеки гений донякъде е дете.“ — А. Шопенхауер