(Руска народна приказка)
Преди много години Дядо Господ, придружаван от един Ангел, обикалял земята. Те срещнали едно момче. Дядо Господ го запитал:
- На колко си години, момче?
- На седемнадесет - отговорило момчето.
- Иди си, синко, дома, защото ето смъртта е в петите ти и не
ще бъде хубаво да умреш на пътя.
Смутил се Ангелът. Господ предрекъл смърт на момчето, което е живяло толкова малко, а, може би, е и съвсем невинно!
Но знаел той, щом Господ каже, така трябва и да бъде. И продължили пътя си Дядо Господ и Ангелът. Насреща им - стара баба. Живяла, живяла, състарила се... Прегьрбила се. Пита я Дядо Господ:
- На колко си години, бабо?
- На осемдесет - отвръща бабата.
- Хай, иди си с добро. Ще живееш още двадесет години. Тъй
ти отрежда Господ.
Още повече се смутил Ангелът. Момчето, което имало само седемнадесет години, трябвало да умре, а бабата, осемдесет-годишната баба - да живее още двадесет!
- Проясни ума ми, Боже! - помолил се Ангелът. - Помогни ми
да разбера волята Ти и да узная, защо тъй отсъждаш на момчето
и на бабата!
Господ отвърнал:
- Защото, ако това момче остане живо след седемнадесетата
си година, ще стане страшен разбойник и ще разплаче десетки
майки. А тая баба, която на младини е направила много грехове,
трябва още да живее, за да може да се очисти от греховете си.
източник-"Литературен сборник за православните християнски дружества и братства"
Къде са бъдещите баби? Да ми се обаждате, ей!
:)
morrt,хахаха,непременно ще те уведомя,защото хем имам син дето може да ме изненада/пу-пу ранко му е още,ама знае ли се?/,хем и ний сме били млади и палували...:)