Свободата да избираш пътя си между „обичаното” мъжко зло присъствие и насилие или самотата на дните и нощите,посветени на деца,професия, родители и приятели?Аз своя личен избор отдавна го направих-през 1995г. и не съжалявам...Преборих се със себе си и мазохистичното си чувство на привързаност към човека,подвластен на алкохола и влачещ семейното щастие и огнище ,телата и душите ни към реката Лета...Преглътнах срамът и приех правото си да живея СВОБОДНО и ТРУДНО –аз,детето ми и родителите ми,незастрашавани вече от нечии изтъпления.
Днес е такъв ден-Световен ден за премахването на насилието над жените...Световен да,а у нас?Дали е така?Знам сега защитниците на разните асоциации,фондации и нам какви течения и движения ,ще подскочат с вопли и крясъци срещу мен.Общественото и гражданско отношение и движение е ново,асоциирано и адаптирано към Европейските сходни формации.Човекът с главно Ч е порастнал и помъдрял...Да,ама не...В моето обкръжение от познати и приятели има поне три примера за урудлива и садо-търпимост към издевателството и ежедневния тормоз-психически,че и физически на „имащия и можещия”,финансово по-силен партньор-”героя” на деня ,над децата и съпругата-домакиня.Тази,която е задгърбила диплома и бъдеща кариера в името на децата,дома и бизнеса на силната си половинка.”Благодарността” се изразява в упреци,тормоз физически и психически ,натяквания,че и периодично гонене от дома,под омаята на алкохолната нирвана на „силния” или просто от злобата и лъжеомаята на финансовите си постижения.Постижения моментни и временни,но не и константни.Да,времената са трудни и тежки...финансови и бизнес провали ,съпроводени с емоционален и човешки крах.Трудно е за всички ни....Трудно е и за държавата и институциите и,трудно е и за служителите им.../еле сега без 13-та заплата-„оти да се хабим?”/
Обаче още по-трудно е да намериш някого на тези телефони и сайтове.Особено нощем,когато тези семейни бури и „гръмотевици” се развихрят.А тогава дежурните телефони мълчат-няма дежурен глас там,няма присъствие...Има пълно отсъствие от държавно и човешко присъствие и милосърдие,от помощ и подкрепа...Полицията пък си „измива” ръцете със семейното статукво и семеен спор?!?А жената,намерила капка сила и решила да приеме пътя на свободата да живее сама с децата си,понесла бремето и отговорността от решението си, пак е САМА...Слаба,уязвима и САМА със сълзите и синините си,със страха и уплахата в очите на децата си и на улицата.Дори и приютена за нощ или две от приятели ,тя пак е САМА и след малко време прощава или преглъща сълзите и гордостта си в името на децата си и любимия „садист”.И всичко остава по старому,всичко тече,всичко продължава,но не променено,противно на мисълта на философа Хераклит "всичко тече, всичко се движи и нищо не остава неизменно"...Жалка българска действителност...Уви!
Савлена, нищо лично.Но от цялата статия лъха смразяващ феминизъм. Някой мъж би могъл да напише същото за женското"зло" присъствие, защото лолкото грешни мъже, толкова и жени.Човек не бива да обобщава на базата на личната си трагедия и емоция-незряло е.
Анонимен,съгласна съм,че лъха "смразяващ феминизъм",но аз съм си такава и не го крия в анонимност.Но той е породен от "смразяваща" предистория и реални факти... Вярно е,че същото поведение се наблюдава ,но в пъти по-редки случаи и у жените-диктаторки в един брак и взаимоотношения.Навярно имаш право,но статията бе написана във връзка с Международния ден в защита на ЖЕНИТЕ от домашно насилие и вложих лични впечатления от моя живот и обкръжение.Ако ти го намираш за незряло,това е твое мнение и аз не мога ,нито пък искам ,да ти го променям.