Ах, морето... ах, морето в мен остава

В тази статия ще се опитам да пресъздам част от своите детски спомени,досущ както едно намерено писмо в бутилка,изхвърлено на брега на Черно море.Спомени за чудновати растения,птици,земноводни екземпляри-все видове ,които вече няма да видим...нито намерим по брега или в дълбините му.Нека тази моя статия покаже на по-младите и припомни на по-старите/мои връстници/ за даровете, с които нашето Черно море ни даряваше някога и което не опазихме,дарове безвъзвратно изгубени.

Някога преди н-на брой години ходехме с баща ми за риба на дървеното пристанище в стария Бургас.Дървено,защото на кейовите му места пристигаха кораби ,натоварени с дървесни трупи от Коми.Дали поради многото органика и дървесина изхвърляна директно в крайбрежните води,но там бъкаше от риба.И където има риба,имаше и птици-чайки белокрили и вряскащи,гларуси горди и хищни,и крайбрежна дребна патица,наричана корнида.Естествено аз като млад риболовец,бях снабдена с рибарска телескопична пръчка,но не като сегашните от олекотена пластмаса,а от бамбук.Една червена/нали бях девойка/ дръжка и червена малка макарка с месиново влакно завършваха естетиката на моето „оръжие”.Е,имах и слънцепредпазна шапка и сгъваемо столче.Почти същото снаряжение имаше и баща ми.За живия улов имахме обща пластмасова кофичка с перфориран капак,за да влиза въздух за рибките.И така привечер след работния ден на баща ми,яхвахме мотопеда му „Балкан” и отивахме на нашето си тихо местенце.Не говорехме много,а мълчахме в очакващо единомислие и съзерцателен вглъбен поглед/особено аз/ в залеза на слънцето,оглеждащо се в морската повърхност,в резките коси полети на грабливите птици и в плясъка на вълните.Докато нечия въдица не потрепнеше и изпънеше гръб под тежестта на чипарето...Тогава тишината се разцепваше от радостното ми детско бълбукане от възгласи и въпроси по детски.И нали съдбата и шанса подпомагат най-напред новаците,на моята въдица се хващаха най-едрите лефери,най-пълното чипаре със сафрид или най-дългия и пъстроцветен, с морско син лъскав гръб зарган.Всеки успешен улов ме настървяваше да хвърля по-надалеч и на дълбоко въдицата си.Веднъж не знам как стана в замаха ми,но оплетох без да искам,крилото на една белоснежна чайка.Ето ,че вече имах един необикновен пернат екземпляр,на който крилцето се прегъна и окървави от месината.Татко извади от брезентовата си торбичка джобно ножче,ръкавици и посегна към белоснежната перушина,пърхаща и крякаща безпомощно.Закрих очи да не гледам.След малко обаче той ме потупа по рамото и аз отворих очи.Белоснежка бе вече с превързано крилце с парче от памучна носна кърпа и лежеше подпряна на здравото си крилце с обилна вечеря пред себе си-един едър сафрид.Занесохме я у дома.Това бе първото живо същество-питомник и болник,за когото се грижех в продължение на една седмица.С помощта на мама и съветите,както и илачите на един съсед ветеринар,занимаващ се с крави,ние с общи усилия я излекувахме.Накрая като оздравя и укрепна,полетя волно от нашата тераса на 7 жилищен етаж,направи три кръга над блока ни , доближи терасата-нейно болнично отделение,помаха с лявото до преди миг болно крило и отлетя към морето-почти на една ръка разстояние.Защо разказвам това?Ами сега няма чайки,не и в нашия Бургаски залив...избягаха от смога и отровните изливания в морето.Помня и едно малко черно лъскаво ,подобно на триъгълна пирамида откритие,навярно семе или плод на водно растение.Наричахме го Морско дяволче.Сега и него го няма .Изчезнало е...А преди по брега освен черупките на мидичките и рапаните,морето като палаво дете си играеше и подмяташе в нозете ни и това дяволче.После разбрах,че ботаническото му название е Trapa natans.Ето какво открих за него:” Това е плод на воден орех, дяволски орех (Trapa natans). Реките, вливащи се в Дунав ги донасят до него, а той - до морето и много често "дяволчета" се намират изхвърлени на морския бряг. Предполагам, че се среща и по други бавно течащи реки, вливащи се в морето.Растението се е срещало често в миналото, но сега е по-скоро рядко и е защитено.”/ето го/
Обаче днес не ще го видите....Не ще видите също и Морското конче,нито Тюленът монах ,нито Черноморския делфин .Делфините ги видях за последно в 2003г. -цяло ято на брега на село Лозенец,на един пуст плаж,който вече е ВИП зона към един частен хотел.И навярно няма да се появят там,прогонени от шума на механизацията вдигнала това огромно здание ,отровила въздуха и водата с отходните си вливания...Навярно има и още други изчезнали видове,но аз си искам и диря моите,от детството ми!А вие?