В мазето на нашата служебна сграда е намерила убежище от няколко години една рижаво-петниста кучка от породата „Казанджийска превъзходна”.Обаче пък бе миловидна и дружелюбна към служителите ,работещи в сградата,дори и тези,които с погнуса я заобикаляха.Постепенно това животинче с благ характер спечели сърцата и на тях.Всеки и носеше коричка хляб,кокълчета от обяда си в стола или други вкусотийки.А тя въртеше опашка и танцуваше весели пируети около приносителя на храната и.Навярно в кучешкото и сърце звучеше Одата на радостта и благодарността.Постепенно тя се превърна в наш всеобщ питомник и като такъв си спечели звучното и красиво име-Проектина,защото повечето сме такива-служители-проектанти,а тя нашата пазителка.Без майтап-не пропущаше да излае непознатите хора,влизащи в сградата ни,а на познатите се усмихваше.Да,странно е,но е факт-и кучетата се усмихват!От обич и признателност...
В началото на юни тя изведнъж изчезна от погледа ни.Недокоснати оставаха кокълчетата и къшеите хляб,оставяни от нас в паничката и .Минаха няколко дни в неизвестност.Една сутрин тя се появи на тротоара пред сградата ни,заобиколена с 5 шарени пухкави топки,една от друга по-красиви с пъстротата си и по-жалостиви с писукащо-ръмжащите си звуци.Нейното потомство,нейната мамина гордост, с която тя бодро ни приветсвуваше.И подканяше за повече кокълчета и корички хляб-като за петима юнаци.И така започнахме да заделяме в повече...Топърлачетата отхвръкнаха,а мама Проектина остана само кожа и кокъл...и едни топли кафеви очи.Трябваше да намерим стопани на мъниците,които растяха не с дни ,а с часове,докато мама съвсем се стопи.Появиха се желаещи кой за вилата,кой от друга близка сграда или инсталация.И така мъниците си намериха грижовни стопани.
Проектина няколко дни се луташе като обезумяла.В отчаянието си бе изподрала с нокти и зъби своеобразното легло на мъниците,направено от стара плюшена завеса,сега вече празно и ненужно.Топлите и кафеви очи сега не се усмихваха,а винаги ни посрещаха сутрин пълни с тъга и като ,че ли една самотна сълза блестеше в крайчеца им.Нещо повече,хората участвували в дарителската кампания на мъниците,сега бяха олайвани и съпровождани с ръмжене от осиротялата майчица.Отказа и да се храни .Всяка сутрин ни чакаше седнала пред сградата ни на задните си лапи,трепереща,но не от ноемврийския сутрешен студ.И ето,че тази сутрин тази седяща статуя в сумрака се бе удвоила.До нея в същата поза ни очакваше един от мъниците и-Бляк Прожект/Черньо/.Милата майчица Проектина нощес е пребродила комбината и навярно по плачещия зов на рожбата си или пък водена от повика на сърцето си,е открила и прибрала последното си отроче,останало тук.И пак, като че ли ни се усмихваше всеопрощаващо...
Много красиво...
Day,мерси!Сега се прибирам от стола заредена с поредната доза любвеобилни пируети от майката и Бляк Прожект.Естествено "лептата" ми бе пилешко кюфте и филийка хляб...:)
Наистина много вълнуващо, поне така подейства на мен. И си мисля, че ако има повече хора, които са харесали статията и тя по някакъв начин е докоснала тънката струна на душата им, света би станал много по-красив.
Благодаря,анонимен!Споделих нещо реално и нормално-в смисъл да се грижиш за животинка и неморално-да разделиш майка от деца и,но пък необходимо в случая...
Аз в най-скоро време ще издебна двамината по обед и ще ги снимам с камерата на телефона си.
Такива са животните, обичат безрезервно и искат само да бъдат обичани и по някое кокълче. Те имат много силно чувство за отговорност към кутретата. Такава красива история ми разказа, благодаря ти.
veracooper,аз ти благодаря ,че за миг тук се поспря и прочете моята ,тоест нашата грешка човешка уж за доброто на Проектина...Впрочем,сега ще се издам,една позната ,която ми чете драсканиците,токущо ми се обади по телефона и ми разказа две истории с нейните питомци с молбата да ги преразкажа в блога си от нейно име,но това ще стане през уикенда навярно.
Незнам защо, ние, хората си мислим, че животните нямат чувства и желания. Че тях не ги боли, че те не са способни на каквито и да е емоции. Смятаме ги просто за даденост, с която можем да разполагаме когато и както си искаме!!!
Ако всеки прояви благородство и милосърдие, това животинче ще има шанс да поживее малко по-дълго.Сега се нуждае от калции, но едва ли някой ще му го набави. Хвала и за храната която, всеки жалостив човек му оставя, дано има късмет някой да го осинови. Това е ще втори и най-голям шанс за осиротялата душица. Късмет на Проектина!
Едновременно и плача и се радвам, че има и добри хора които се грижат за живо същество. Благодаря Ви, че прочетох тази история. С уважение: Саша
Саша,аз Ви благодаря,че тази "кучешка драма на мама" Ви е разтроила нежната струнка в душата.Анонимен предпоследен,ние внимателно преценяхме кандидат осиновителите и на 5-те палета,защото сме се напатили с предното и поколение от недобросъвестни и безотговорни кандидат-стопани.Калций набавяме с кофичка кисело мляко/поне една на ден/.
Анонимен последен,преди повече от десетина години,аз имах кученце у дома.Взехме го на 20 дена,защото майката бе болна и котилото му измираше ,заразено чрез кърмата на майката.На практика това бе едно бебе-кученце,с биберон и всичките му грижи.Минахме през всички фази на растежа-поникването и смяната на зъбките,до хигиенните му навици.От тогава се научих да възприемам животинката като индивид с чувства и емоции,с желания и сънища.Защото бедната топчица скимуцаше на сън досущ като човек.Ами така е-то нас научи на много хубави неща и ни даде шанс да го опознаем като индивидуалност.
Успя да ме разплачеш! Толкова често виждам това около блока , в който живея.Кога някоя мама-котка, кога куче гледат тъжно и сякаш те питат къде са мъниците им.А като се замисля, че и за моята котаранка майчица е плакала.....
Анонимен,не исках да разтройвам никого с този разказ,а да се замислят повече хора и донякъде поучим от животинската майчина обич.
Не съм разтроена, по-скоро съм умилена.А относно майчината обич, била тя животинска или човешка си е еднакво силна.Само ,който не е гледал животинче у дома, само той не познава животинската обич!
Така е,който не го е изпитал,не може да повярва...сложих токущо снимки на талисманчетата ни,но в днешна публикация.