Ако децата получават несправедливи упреци,
те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност,
те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх,
те се научават да се тревожат.
Ако изпитвате към децата съжаление,
те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех,
те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност,
те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам,
те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност,
те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж,
те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала,
те научават какво е благодарност.
Ако децата срещат одобрение,
те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте към децата с благосклонност,
те се научават да търсят любовта в света.
Ако децата получават признание,
те се научават да следват целта си.
Ако обграждате децата с разбиране,
те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред честност и почтеност,
те научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят в сигурност,
те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата опознаят приятелството,
те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие,
те постигат хармония на духа.
Как живеят вашите деца?
Дороти А. Нолт
Много ми хареса! Ще го препратя на моите "деца" и ще ги питам какво мислят по въпроса.
Kikimorka,имаш моето ДА и пиши в блога си отговорите им!:)
Българите са го казали по-кратичко, но не по-малко верно и точно - ЛИЧНИЯТ ПРИМЕР ВЪЗПИТАВА И УЧИ /когато става въпрос за деца/ А и след това ролята му не отпада.Това е огледалото на всеки или неговият ореол /имам в предвид аурата - не оня ринг около главата на светиите/ Иначе казано матриалът го бива - добре се трудите мадам ...
Благодаря, Ви господине!:)А за личния пример бих Ви допълнила-понякога преВЪЗПИТАВА или най-малкото води до размисли И възрастните...
Прочетох и се замислих за това какво съм научила аз родителите си.Замислих
се за това на какво съм научила децата.Ще ги попитам. Сигурна съм,че ще получа искрени отговори макар, че някои от няма да ми харесат.
Анонимна последна,навярно отговора ще заболи,но те -децата са нашето отражение на делата ни и промислите ни!А родителите ни-те са нашето огледало-там "проглеждаме" и възклицаваме понякога...за тяхно добро!