Ах, морето... ах, морето в мен остава

Не зная при вас как се развиват последните седмици от една календарна година,но при мен обикновено са доста динамични и натоварени дни.Правим планове за предстоящите празници,правим също така финансов и житейски баланс на изминатия път и развитие.Поставяме си цели и залагаме надежди и задачи за бъдещата година...Едни такива дни-секунди или години,в които човек наистина неволно прави лека ретроспективна мисловна крачка с поглед през рамо назад.И така правя си за себе си един волен,а и неволен разбор на отминалите месеци и на извършени действия,изречени думи,преживени събития.И тъй като съм човек ,въплъщаващ в едно няколко житейски роли от социумния театър наречен живот-личен,професионален,виртуален и реален,интимен и не чак до там,но пък обогатен от все повече нови професионални и приятелски контакти и общувания ,сега ще се опитам да маркирам своята равносметка и извод.
В професионален план е ясно-там мърдане назад няма ,а напротив напред и нагоре.И не защото съм кариеристично настроена феминистка/Боже опази/,а просто защото така трябва в мъжката ми професия и студената метална вселена,в която се потапям ежедневно и си вадя препитанието и хляба.Защото проектант се става бавно и мъчително трудно,но пък веднъж понесъл се на течението от бездействие и стари лаври,лесно се удавяш в рутината и закостенялостта на ежедневието.Губиш си тръпката и радостта от материализирането на сътвореното от теб на лист хартия от прави и не дотам прави линии.Аз се моля никога да не угасне в мен този алчен пламък към новите и предизвикващи ме задачи и решенията им.Моля се да има още и още работа,сиреч проектна дейност,която пък води до изграждане на инсталации и съоръжения,даващи препитание и на други хора.
В личен план пред себе си отчитам,че някъде в динамиката на тази изтичаща година пропуснах да кажа на някого колко много е значил и значи за мен и колко много му вярвам,как ме е зареждал и дай Боже и занапред да е така.Но има още един месец до края на тази година и дано успея донакъде да запълня "дупките" на пропуснатото от мен в пътя ми към него.
В интимно-приятелската блого и житейска сфера...Там нещата са /как да кажа по-деликатно?/малко натоварващи,но и същевременно разтоварващи.В реалния живот се запознах с нови личности и се разтоварих от „баластрата” на лъжеприятели или такива,за които съм мислела ,че спадат към категорията –приятели.Опитах се да се науча и поуча в живота и в във виртуала...Просто затворих вратата на доверието и ги оставих в чакалнята на ....познатите си,реални и виртуални.”Свежо” за мен бе моя ученически чин във виртуала,както и в последствие и блогосферата .Няма да навлизам в подробности,а само ще цитирам българската поговорка:”Приятел в нужда се познава.”
Просто тя казва всичко за едно истинско приятелство.”Нуждата” може да е кризисен период/офф-топик даже/,болест,временно неразположение на духа и тялото,все моменти, в които и най-малкия жест от приятел ти дават криле и надежда да се изправиш и полетиш,ако си птица...Или пък метафоричен полет на мисълта и душата,ако си малко по-лиричен и раним ,като натюрел.И тук е редно да спомена,че в именно такива тежки моменти аз не бях сама. Както в реала,така и във виртуала и бих искала да благодаря на тези,които бяха до мен мислено и виртуално,както и реално-в живота.Една огромна благодарност и съшевременно радост от взаимното общуване,допир и опознаване.От разменените мисли и писма с виртуалните си приятели,от обменените думи,споделените радостни събития и тревоги,ние взаимно си помагахме,съветвахме и подкрепяхме.Оказа се,че в един мой клип тук в блога с хубав позитивен текст някой е намерил истината за себе си,друг пък от песен-клип или стих-моментна топлина и утеха,а трети куража да постъпи по правилния начин...Ами ето-един взаимен приятелски обмен на емоции и своеобразен симбиозен двупосочен кръг на приятелството.Почти както в реала,но с тази разлика,че там не винаги можем в нужния и точен момент да сме до приятелите си физически.Дори и страшно много да ни се иска...
Ако с тези мои размисли и лека ретроспекция събудих у вас желание да споделите вашата равносметка,ще ми бъде любопитно и интересно да я прочета в блоговете ви или като коментарии.Напоследък ми е адски натоварено и малко време отделям за нета и посещенията ми „у вас на гости” оредяха ,но пък през уикендите ще ви навестя и прочета,само запазете това заглавие-„Ретроспективни размисли за годината,която изтича...”.