Не искам да ти бъда божество,
че божествата лесно се разлюбват.
Не се усеща как, кога, какво,
но нещо непременно ги погубва.
И най-голямата любов, прости,
за тебе не желая да съм също.
Умира тя, и без да искаш ти,
в удобния затвор на всяка къща.
Аз искам само с искрени очи
с теб да делим и хляба, и леглото.
И колкото и смешно да звучи,
аз искам твой другар да съм в живота.
Че лесно своя Бог човек мени.
Че новата любов е най-голяма.
А със другаря в трудните ни дни
смъртта едничка ни разделя само.
Надежда Захариева
Много силно и въздействащо!
И вярно,нали?:)
наистина!само приятелството остава неизменно!
aya,не знам за теб,но за мен в любовта,тези отношения почти винаги стъпват на една приятелска база и се самоизграждат бавно и търпеливо от там нагоре...инак е само съжителствуване,изградено на животинския нагон и асоцииране или пък чисто платонично-възвишена студенина.Първото е за приматите,а второто за боговете,а аз съм смъртна ,реална и земна.