Доволен съм с малко и с малко богат,
и грижи смутят ли покоя ми брат,
със чашка и песен - за първи ли път?
ги пращам, по дявола нека вървят!
Понякога стискам от мъка пестник,
но бой е живота, а ти си войник!
Безгрижният нрав е богатство за мен:
пред никой не скланям глава унизен.
Гнетят ме нещастия, скърби и страх!
Но вечер с другари - лекувам и тях!
Когато сме стигнали читави брат,
защо да си спомням злото назад?
Съдбата ми кранта, се спъва навред.
Към зло, към добро ли, да кара напред!
Аз своята участ, добра или зла,
ще срещна усмихнат с "Добре си дошла".
Робърт Бърнс
