"На глупака, каквото му е на устата, това му е на сърцето, а на мъдреца каквото му е на сърцето, това му е на устата."
БЕНДЖАМИН ФРАНКЛИН
От 20 години представям пред хората личността на Бенджамин Франклин. Макар че повечето ми ангажименти са за лекции пред служители на големи компании и пред конференции, много обичам да говоря пред ученици. Когато работя за някоя голяма компания извън района на Филаделфия, редовно моля да спонсорират две мои лекции в училища, като един вид отплата към обществото.
Установил съм, че дори малките деца приемат много добре смисъла на лекциите, които изнасям чрез историите за личността на Бенджамин Франклин. Насърчавам ги да задават всякакви въпроси и обикновено ме питат много интересни неща. Личността на Бенджамин Франклин често става толкова реална за учениците, че те забравят недоверието си и започват разговор с мен сякаш аз съм истинският Бенджамин Франклин. Един ден, след лекцията в едно начално училище, отидох в стаята на петокласниците, за да отговарям навъпросите на всички изучаващи американска история. Един ученик вдигна ръка и каза:
-Мислех, че сте умрял.
Това не ми се случваше за пръв път, затова рекох:
- Да, умрях на 17 април 1790 година, когато бях на 84 години, но не ми хареса и затова повече никога няма да го правя.
Веднага помолих за други въпроси и видях едно момченце в дъното, което вдигаше ръка. То попита:
-Когато бяхте на небето, видяхте ли там майка ми?
Сърцето ми спря. Искаше ми се земята да се разтвори и да ме погълне. Единственото, което си помислих,беше: "Внимавай да не изтърсиш някоя глупост!"
Напълно разбирах, че за да успее едно 11-годишно момченце да зададе такъв въпрос пред всичките си съученици, това трябва да е или много скорошно преживяване, или много голям проблем. Знаех, също така, че непременно трябва да кажа нещо.
Тогава се чух да казвам:
-Не съм сигурен дали тя е онази, за която се сещам, но ако съм прав, тя беше най-красивият ангел на небето.
Усмивката на лицето му ми подсказа, че съм намерил правилния отговор. Не знам откъде ми дойде, но според мен получих малко помощ от най-красивия ангел.
РАЛФ АРЧБОЛД
"Пилешка супа за душата"
БЕНДЖАМИН ФРАНКЛИН
От 20 години представям пред хората личността на Бенджамин Франклин. Макар че повечето ми ангажименти са за лекции пред служители на големи компании и пред конференции, много обичам да говоря пред ученици. Когато работя за някоя голяма компания извън района на Филаделфия, редовно моля да спонсорират две мои лекции в училища, като един вид отплата към обществото.
Установил съм, че дори малките деца приемат много добре смисъла на лекциите, които изнасям чрез историите за личността на Бенджамин Франклин. Насърчавам ги да задават всякакви въпроси и обикновено ме питат много интересни неща. Личността на Бенджамин Франклин често става толкова реална за учениците, че те забравят недоверието си и започват разговор с мен сякаш аз съм истинският Бенджамин Франклин. Един ден, след лекцията в едно начално училище, отидох в стаята на петокласниците, за да отговарям навъпросите на всички изучаващи американска история. Един ученик вдигна ръка и каза:
-Мислех, че сте умрял.
Това не ми се случваше за пръв път, затова рекох:
- Да, умрях на 17 април 1790 година, когато бях на 84 години, но не ми хареса и затова повече никога няма да го правя.
Веднага помолих за други въпроси и видях едно момченце в дъното, което вдигаше ръка. То попита:
-Когато бяхте на небето, видяхте ли там майка ми?
Сърцето ми спря. Искаше ми се земята да се разтвори и да ме погълне. Единственото, което си помислих,беше: "Внимавай да не изтърсиш някоя глупост!"
Напълно разбирах, че за да успее едно 11-годишно момченце да зададе такъв въпрос пред всичките си съученици, това трябва да е или много скорошно преживяване, или много голям проблем. Знаех, също така, че непременно трябва да кажа нещо.
Тогава се чух да казвам:
-Не съм сигурен дали тя е онази, за която се сещам, но ако съм прав, тя беше най-красивият ангел на небето.
Усмивката на лицето му ми подсказа, че съм намерил правилния отговор. Не знам откъде ми дойде, но според мен получих малко помощ от най-красивия ангел.
РАЛФ АРЧБОЛД
"Пилешка супа за душата"
