Бедността на бита ни и ежедневните проблеми превърнаха българското семейство „от основна клетка в обществото” в основен кафез,пак клетка ,но за пернати.Само ,че тези пернати са нашите деца и ние самите.Пернати с отрязани криле ,както за мечти,така и на словесно-комуникативните си възможности.Бягаме на две и повече местоработи да /с/вържем финансово единия и другия край на поизтънялата ни семейна бохча ,пребити като кучета от умора едвам промълвяваме едно „добър вечер” или „добро утро” почти на входната врата на жилището си,ако случайно някой от домочадието ни е будно в тъмните полу-нощи или полу-утрини.За съседи не говоря,защото и те спят в тези утрини тихи.И кучетата им също ...
Комуникациите с децата ни се свеждат основно по мобилните апарати под формата на монолога на умел дистанционен център-разпределител:„да купиш хляб”,”да хвърлиш кофата с боклука преди училище”,”написа ли си домашните” ,”изпитаха ли те”,”на връщане вземи братчето си от плуване и да му закопчаеш якето,чуваш ли?”....Дори и да са птичките ни болни с температура,ние забързано пак дистанционно лекуваме-„изпий си антибиотика”,”измери си температурата”...И така минават седмиците,месеци години...децата порастват неусетно от еди кой си клас отиват в прогимназия и гимназия....Трайно затворени в кафеза на семейното огнище-„основна клетка на
обществото”,те се научават да обичат от телевизора,от улицата да псуват,да се целуват и любят,от попфолка заучават любовните текстове наместо поезия,от реалити шоута затвържават интереса и страстта си към сензациите и клюките,от псевдо-звездите ,свои кумири, оформят представите си за естетичното и красивото.Птичките от кафеза на 21 век,птички с дистанционно командване,възпитание и отглеждане.Птичките израстнали наместо с майчина люлчина песен с ритмите на поп-фолка ,с дистанционно оформените си представи за света и любовта,за доброто и злото,за красивото и пошлото.А ние ?Ние все така дърпаме семейната каруца с все по-изопнати жили и нерви ,но и все по-рядко се сещаме за обич,топлина и ласка , защото все по-рядко я даряваме ,а така ни липсва...Особено ,когато същите тези наши птички не са научени да я получават ,за да я даряват!
Уви много вярно и изключително жалко.Жалко защото кой го осъзнава проблема и кога?Всичко обаче си е на мястото- такова сме си направили обществото, такова ще го търпим. Нищо, че то е точно определение на "криворазбрана цивилизация", но за това сме си виновни ние никой друг.До преди време, когато семействата бяха семейства - имаха си глави и т.н. възпитанието ставаше с работа и предимно с личен пример.Е на това му казваха патриархални традиции и лека полека "доказаха", че им е време да се заменят /евентуално от матриархални/. Да ама не, не се получи точно така.Оказа се, че зорът бил да се избегнат някои отговорности и да се заменят с нехарактерни занимания. Така полека лека стана формалност да су сключва брак, то си може и без него. Така отпадна и въпроса за създаването и отглеждането на децата /камо ли пък възпитанието им/ е ред още "подобрения, които неизменно доведоха до сегашното ни положение.Основна роля тук изигра и неистовото желание да се ревизира всичко и на всяка цена.Ревизираха се и продължават да ксе ревизират /защото е модерно/ национални, културни, възпитателни, социални, морални и всичко онова, което носехме "криво лаво" като наследство от дедите ни.И понеже кафеза /както казваш/ ни е тесен и нямаме време да осмислим глупостите които вършиме, резултатите са на лице.Жалко, тъжно, болно и печално, но факт. Някои все още можеме да го усетиме и оцениме, но след време и това ще е невъзможно упражнение, заради станалите вече традиции причини.
Анонимен,благодаря за вниманието и коментара ти.Да,жалко е и болно,печално и трагично,но все си мисля,че още има надежда да го промениме.Верно е,че с настъпването на "модерните времена" жената се превръща все повече и повече от стожер и майка-закрилница,в един дистанционен родител и настойник,но не и любящ възпитател.Бащата пък-ако го има,той е на гурбет за печелене на пари ,за да осигури доброто образование и стандарт на децата си.Вина имаме и ние като родители,вина има и обществото като цяло ,и като инкубатор,толериращ тези "нововременни традиции".Дано по-скоро се осъзнаем!Дано не стане фатално късно...